Приятелство без граници: Пекин обаче не иска да е зависим от военната машина на Русия

Руският президент Владимир Путин заминава за Китай на първото си посещение в чужбина през новия си мандат, подчертавайки жизненоважното значение на отношенията, тъй като Пекин е изправен пред нарастващ натиск от страна на САЩ с цел ограничаване на подкрепата, която оказва на Москва, за да може тя да продължава войната си в Украйна.

Путин, който удължи почти четвъртвековното си управление на строго контролирани избори през март, е в Пекин от 16 май и ще посети северния град Харбин, където ще участва в церемонията по откриването на осмото руско-китайско изложение. По време на разговорите с китайския президент Си Дзинпин той вероятно ще даде приоритет на противопоставянето на предупрежденията на САЩ към Китай по отношение на търговията с Русия.

Двамата лидери, които обявиха "приятелство без граници" само няколко седмици преди Путин да нахлуе в Украйна, са се срещали повече от 40 пъти, откакто Си дойде на власт през 2012 г. Китай, който помогна на Русия да издържи на безпрецедентните американски и европейски санкции, наложени заради нахлуването на Кремъл в съседната страна, е изправен пред нарастващи заплахи от страна на САЩ за ответни мерки.

Втората по големина икономика в света се превърна в незаменим съюзник за Русия, която разчита на Китай като пазар за енергията си и доставчик на военните си нужди. Това понякога поставя Путин в неудобно положение, тъй като Пекин е предпазлив към неговите заплахи за употреба на ядрено оръжие и съзнава необходимостта да запази неограничен достъп до ръководената от САЩ глобална икономическа система.

Решението на Путин да превърне Пекин в първата си чуждестранна дестинация след встъпването си в длъжност миналата седмица показва, че "Китай без съмнение е нашият основен партньор", каза Фьодор Лукянов, ръководител на Съвета по външна и отбранителна политика, който съветва Кремъл. "В някои аспекти ние нямаме друга алтернатива", смята той.

Посещението се случва само няколко дни след като Путин назначи Андрей Белоусов, икономист и технократ, за нов министър на отбраната на мястото на дългогодишния Сергей Шойгу, което е сигнал, че руският лидер смята, че предстои продължителен конфликт. Няколко други видни служители, някои от които с опит в работата с Китай, запазиха сегашните си длъжности. Вицепремиерът Александър Новак, който наблюдава отношенията на Русия с групата на страните износителки на петрол ОПЕК+, запази поста си, като добави към отговорностите си и надзора на националната икономика.

В допълнение към срещата на четири очи със Си, към Путин ще се присъединят и Белоусов и Шойгу за разговори при закрити врата, съобщи външнополитическият съветник на Кремъл Юрий Ушаков, според информационната служба Интерфакс. Новак, външният министър Сергей Лавров и управителят на Банката на Русия Елвира Набиулина са сред множеството други официални лица, които също ще участват в разговорите, каза той.

През последните седмици САЩ засилиха предупрежденията към китайските банки и износители за последствията, ако те помагат за укрепване на военния капацитет на Русия.

През декември Министерството на финансите обяви, че ще наложи вторични санкции на банките, които улесняват сделки, при които Русия се снабдява с полупроводници, сачмени лагери и друго оборудване, необходимо за нейната армия – дори и да не знаят, че го правят.

Според Александър Габуев, директор на Руския евразийски център "Карнеги" и експерт по руско-китайските връзки, банковите транзакции между Русия и Китай като цяло вече са се сблъскали с пречки. "Смразяващият ефект от политиката на САЩ вече е налице", каза той.

Двамата лидери и техните високопоставени служители биха могли да потърсят решения, като например да определят по-малки банки, които не са изложени на риск от финансовата система на САЩ, да извършват транзакции с Русия, каза Габуев.

Китайският посланик в Русия Джан Ханхуей заяви в интервю за руската държавна телевизия миналата седмица, че санкциите на САЩ са причинили "известни смущения" в търговията между двете страни. Той добави, че "двете страни водят активни консултации и се стремят да намерят ефективни решения възможно най-скоро".

В писмено интервю за официалната китайска информационна агенция Синхуа, публикувано в сряда, Путин заяви, че е уверен в икономическите отношения с Пекин.

Задвижвана от продажбите на руски нефт и газ, както и от покупките на електроника, промишлено оборудване и автомобили, търговията на Москва с Китай ще достигне рекордните 240 млрд. долара през 2023 г., което е над два пъти повече от 108 млрд. долара през 2020 г.

Въпреки разрастващите се икономически връзки износът на Китай за Русия е намалял с 13% през април спрямо година по-рано, което е вторият пореден месец на годишно намаление, според данни на китайските митници. Руски медии съобщиха, че в края на март китайски банки са започнали да блокират плащания от компании в Русия, които купуват компоненти за сглобяване на електроника.

"Превърна се в традиция двамата държавни глави да се посещават един друг при първите си задгранични пътувания през новия президентски мандат", което е израз на взаимно доверие, заяви Уан Иуей, професор по международни отношения в университета Ренмин в Пекин, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Въпреки това Пекин не иска да бъде възприеман като зависим от военната машина на Русия, каза той. "Китай иска да изгради многополюсен свят с партньори, включително европейски държави – както показа неотдавнашното пътуване на президента Си – а не само с Русия", каза Уан, който е и бивш китайски дипломат в Европейския съюз. Миналата седмица Си пътува до Франция, Сърбия и Унгария, като се стреми да популяризира Китай като надежден партньор.

В областта на енергетиката на дневен ред ще бъдат преговори за нов договор за доставка с Китай. Русия почти загуби позициите си на европейския газов пазар след инвазията, а газовият гигант ПАО "Газпром" вижда заместител в Китай, най-големия вносител на енергия в света.

Понастоящем "Газпром" доставя природен газ в Китай само по един маршрут – газопровода "Сила Сибири". Доставките нарастват постепенно и се планира да достигнат рекордните 38 милиарда кубически метра годишно през следващата година. Предвижда се те да се увеличат с още 10 млрд. куб. м, като доставките ще започнат от 2027 г., съгласно отделен договор, подписан през 2022 г.

Амбицията на Русия е да постигне ново споразумение с Китай, като един от вариантите е потенциална нова връзка "Сила Сибири 2" през Монголия, която би могла да увеличи доставките на "Газпром" на изток с 50 милиарда кубични метра годишно.

Въпреки че Путин и Си може да обсъдят договора при срещата си, руската страна не очаква окончателно споразумение този път, според запознат с въпроса.

Дори Китай и Русия да се споразумеят за нова сделка, потоците на Газпром към азиатската държава няма да надхвърлят половината от това, което доставяше за Европа, и ще бъдат по-малко изгодни, като цената на руския газ за Китай ще бъде по-ниска от тази за останалите европейски клиенти поне до 2027 г., според икономическа прогноза, изготвена от Министерството на икономиката.

Друг източник на безпокойство за Русия е стремежът на Украйна да събере международна подкрепа за конференцията през юни в Швейцария, която има за цел да насърчи искането на Киев за изтегляне на руските войски от окупираните територии като предварително условие за възможно мирно споразумение.

"Ключът тук е дали Китай ще присъства, или не", казва Лукянов от Съвета за външна и отбранителна политика. "Москва отчита риска, че конференцията ще създаде впечатление на световната сцена, че всички са за мир, освен Русия."

Въпреки това Китай продължава да продава на Русия компоненти с двойна употреба на стойност над 300 млн. долара месечно, определени от САЩ и техните съюзници като важни за производството на оръжия като ракети, безпилотни самолети и танкове, според проучване на Фондацията за международен мир "Карнеги", публикувано на 6 май.

Предоставянето на компоненти вместо оръжия позволява на Пекин да убедително да отрича подобни обвинения, а подкрепата за Русия отклонява американските ресурси от Индо-тихоокеанския регион, където Китай и САЩ си съперничат, се казва в проучването.

За Китай "те не искат Русия да загуби" войната в Украйна, каза Габуев от Карнеги.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase