Снимка: БГНЕС

В апартамента си в Санкт Петербург университетският преподавател Денис Скопин показва на Стийв Росенберг от BBC документа, който е променил живота му. Той е озаглавен: "Директива № 87/2D. Предмет: Уволнение."

Доскоро Денис бе доцент във Факултета по свободни изкуства и науки на Държавния университет в Санкт Петербург. Но на 20 октомври университетът го уволни за "неморален акт, несъвместим с образователните функции".

Каква беше тази така наречена неморална постъпка? Участие в "неразрешен" митинг.

На 21 септември Денис се присъединил към уличен протест срещу решението на Кремъл да призове руснаците да се бият в Украйна. По-рано през деня президентът Владимир Путин обяви "частична мобилизация" в цялата страна. По време на демонстрацията Денис е арестуван и прекара 10 дни в затвора.

"Свободата на изразяване в Русия е в криза", казва Денис. "Всички видове свободи са в дълбока криза. След като ме пуснаха от ареста, работих още три седмици. От университета ми изпратиха писма с молба да обясня отсъствието си. Отговорих, че съм арестуван за участие в протест и ме вкараха в ареста. След това от отдел "Човешки ресурси" ми се обади и ми каза, че съм уволнен."

В последния му работен ден студентите на Денис се събраха пред университета, за да се сбогуват. В импровизирана реч той им каза: "Какво е неморален акт? Да действаш против съвестта си и пасивно да се подчиняваш на чужди заповеди. Действах според съвестта си. Сигурен съм, че бъдещето на страната ни принадлежи на теб."

Учениците избухнаха с аплодисменти за уволнения си преподавател.

"Много обичам учениците си", казва Денис. "Те са много умни и много добре разбират какво се случва сега в Русия. Тяхната демонстрация на одобрение не беше лично за мен. По-скоро това беше неодобрение на това, което се случва сега в Русия. Много хора в Русия не смеят да протестират, защото рискуват да бъдат наказани за това. Но мнозина биха искали. И за тези хора предоставянето на одобрение на онези, които протестират, е начин да изразят несъгласие с това, което се случва в Русия".

Историята на Денис Скопин подчертава не само натиска, под който са подложени противниците на "специалната военна операция" на Кремъл. Освен това повдига и въпроси за бъдещето на Русия.

"Заключени с мен в ареста имаше IT специалисти, учени, лекари, учители и студенти. Много от тях сега са в чужбина. Като моят съкилийник, млад талантлив математик. Около 25% от моите преки колеги вече напуснаха Русия. Те напуснаха след 24 февруари. Някои от тях напуснаха веднага, други след като беше обявена мобилизацията. Мисля, че Русия сега губи най-добрите хора. Най-образованите, най-енергичните, най-критично мислещите хора напускат страната. Накратко, Русия върви в грешната посока."

Несигурното бъдеще не е само следствие от настоящето. Това също е продукт на миналото на Русия.

В другия край на града малка група жители на Санкт Петербург стои до паметник на жертвите на Големия терор на Йосиф Сталин от 30-те години на миналия век.

Паметникът е направен от голяма скала от отдалечените Соловецки острови, дом на един от най-известните лагери за принудителен труд в ГУЛАГ. Лагерът "Соловки" е създаден за затваряне на политически затворници заедно с други осъдени.

Хората се редят на опашка пред микрофон. Те се редуват, за да прочетат имената на лица, които са били арестувани, осъдени и екзекутирани в и около Санкт Петербург.

"Екатерина Гансовна. Възраст: 46. Пощенски служител.
Арестуван: 9 декември 1937 г.
Разстрел: 18 януари 1938 г.

Юлия Станиславовна. Възраст: 41. Мениджър счетоводство на Pulp Factory.
Арестуван: 27 септември 1937 г.
Разстрел: 21 декември 1937 г."

Смята се, че съветският диктатор Сталин е екзекутирал милион свои граждани. Още милиони животи бяха унищожени в неговата машина за терор, която доведе до арести, депортации и принудителен труд в масов мащаб. Някои от неговите наследници, като Никита Хрушчов и Михаил Горбачов, наистина разобличиха престъпленията на Сталин.

И все пак в Русия на Владимир Путин Сталин се радва на нещо като реабилитация. Властите днес поставят по-малко акцент върху по-тъмните глави от годините на Сталин, докато самият Сталин често е представян като силен човек, победил нацистка Германия и превърнал Съветския съюз в суперсила. Кремъл на Путин търси позитиви в миналото – победи.

"За съжаление страната ни не обърна тази страница както трябва. Сталинските репресии не се осъждаха достатъчно. Ето защо днес се води войната в Украйна", казва пенсионерката Людмила, която също поднася цветя на Соловки камък. "Опитът показва, че мълчанието води до лоши неща. Не трябва да фалшифицираме кървавите петна от историята на страната ни."

Уволненият университетски преподавател Денис Скопин е изучавал годините на Сталин. Той вижда паралели между тогава и сега.

"Току-що издадох книга на английски за това как хората в сталинска Русия премахваха от групови снимки онези, които бяха обявени за "врагове на народа". Колеги, приятели или дори близки роднини трябваше да премахнат всички техни знаци от снимките. Те го правиха с ножици и с мастило.Факултетът, в който преподавах, имаше партньорство с Bard College, американски колеж по либерални изкуства. Миналата година Bard College беше обявен за "нежелана организация" в Русия. Така че нашият факултет прекъсна партньорството и името на Bard College беше премахнато от трибуните изложени в коридорите на нашия факултет с точно черно мастило. По същия начин, както в Русия на Сталин."

Ако, както твърди Денис, неговите студенти "разбират много добре" какво се случва в Русия и Украйна, това повдига въпроса: ако младите руснаци не са убедени от аргументите на Кремъл, как властите ще убедят обществото в дългосрочен план да се обедини знамето и гърба на президента?

Отговор: Като се уверите, че младите хора "разбират" събитията, както прави Кремъл.

За да се постигне това, в училищата в цяла Русия е въведен нов патриотичен урок за всички ученици: "Разговори за важни неща". Той не е част от официалната учебна програма, но е първият урок в понеделник сутрин и децата силно се насърчават да присъстват.

Какви "важни неща" се обсъждат там? Когато президентът Путин си играеше на учител в Калининград през септември, той каза на група деца, че целта на руската офанзива в Украйна е да "защити Русия" и описа Украйна като "антируски анклав". Можете да видите в каква посока върви "Разговорът".

"Това е принудително образование. Според мен това е толкова опасно, колкото беше в съветско време, когато имахме уроци по "политическа информация", казва учителката от Санкт Петербург Олга Миловидова, която се пенсионира миналия месец. "В онези дни трябваше да четем вестник "Правда". Спомням си, че трябваше да четем книгите на съветския лидер Брежнев като шедьоври. Трябваше да даваме само положителни мнения. Нямаше критична дискусия."

"Образованието и патриотизмът не трябва да се смесват", смята Олга, която е била зам.-директор на училище. "Има деца, които просто вярват. Отварят си очите и са готови да повярват на всичко. Това е много опасно."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase