Непосредствено преди срещите си с руските власти президентът на България Румен Радев предложи да бъде построен пряк газопровод от Русия. Експертите не вярват във възможността за реализация на "Български поток". По-рано София провали строителството на "Южен поток", а Турция се оказа много по-сговорчив партньор, пише Газета.ru.

"България е заинтересована да стане енергиен център в Югоизточна Европа, което също така означава да стане държава, разпределяща природния газ. Що се отнася до доставките на газ от Русия, смятам, че България се нуждае от преки доставки на руски газ през Черно море. Да наречем това "Български поток", цитира руския вестник "Комерсант"думите на Радев.

Българският президент подчерта, че "този подход се диктува от здравия смисъл и изискванията за енергийна безопасност и ефективност" както за България, така и за целия ЕС. И стремежът на България изобщо не се различава от намеренията на Германия да реализира "Северен поток – 2", смята Радев.

"България твърдо възнамерява да укрепи своите позиции на регионален газоразпределителен център и ЕС ни подкрепя в това. По линията на европейските предприсъединителни фондове безвъзмездно ни бяха предоставени €920 000 за предпроектни проучвания", разказа Радев.

По време на двудневното си посещение в Русия българският държавен глава ще се срещне с руския премиер Дмитрий Медведев и след това във вторник с колегата си Владимир Путин. И като че той възнамерява сериозно да ги убеди в целесъобразността на възобновяване на проекта за транзит на природен газ през територията на България, пише руското издание.

"Най-безопасният, най-надеждният и най-евтиният път е прекият. Особено когато става дума за доставки на допълнителни количества руски природен газ в България, Сърбия, Унгария, Австрия и Северна Италия", убеждава Радев. При това той настоява, че за двете страни най-логичният избор за разширяване на доставките на руските газ за Европа е пътят през българската територия.

"В наш общ интерес е да бъде получен пряк излаз на руския газ на черноморското крайбрежие на България. Убеден съм в това", казва Радев.

Като плюс за България той посочва действащата газопреносна система: "Газовите интерконектори със съседните страни ще обезпечат достъп и до страните от Централна Европа".

Експертите не вярват в перспективата за осъществяване на "Български поток", пише обаче руското издание.

"Това е популизъм чиста проба, няма да има връщане към проекта "Южен поток", е категоричен аналитикът на "Алор Брокер" Алексей Антонов.

Русия беше принудена да се откаже от проекта "Южен поток" в края на 2014 г. заради противопоставянето на Европейската комисия и действията на България, която фактически провали работата по проекта /според една от версиите това е било направено под натиск от страна на САЩ/, обяснява Газета.ru.

Но дори през 2014 г. българските власти продължаваха да говорят за крайната важност на проекта за горивно-енергийния сектор на ЕС като цяло и на България в частност и за това, че той е приоритетен.

"Всички тези изявления по никакъв начин не пречеха в продължение на над 3 години да бъде спъвана реализацията на проекта по искане на Брюксел и Вашингтон. Въпреки наличието на културни и исторически връзки България е страна член на ЕС и НАТО, с достатъчно слаба икономика, зависима от външна подкрепа. Неуспешният опит за реализация на съвместния проект "Южен поток" нагледно показа зависимостта на вътрешната политика от указанията отвън", казва Антонов.

Руският президент Владимир Путин характеризира тогава позицията на България за "Южен поток" като "беззъба", противоречаща на интересите на страната. "По повод на "Южен поток". Ние бяхме готови да го реализираме, но на нас просто не ни дадоха. Не искат, така че няма да го правим", каза Путин.

По-нататък нееднократно беше съобщавано за възможността за връщане към идеята за "Южен поток". Особено активно темата се обсъждаше в края на 2015 г. - началото на 2016 г. в периода на изостряне на руско-турските отношения.

След като обаче Анкара поднесе извинения за сваления руски военен самолет, а Москва подкрепи Ердоган при опита за държавен преврат в Турция, отношенията между двете страни отново се нормализираха. В резултат Москва направи избор в полза на алтернативния проект "Турски поток".

"Предвид на това, че от 2014 г. геополитическата ситуация се задълбочи, САЩ, премахвайки ограниченията върху износа на петрол и газ, сега активно се борят срещу реализацията на руските експортни тръбопроводи. Турция, която при администрацията на Ердоган показва несравнимо по-високо ниво на политическа самостоятелност, изглежда много по-изгоден и по-малко рисков партньор", смята Антонов.

Появата в скоро време на още един газопровод, който да доставя газ директно в България и през нея в други страни от Европа, изглежда малко вероятно, е съгласен и Богдан Зварич, вицепрезидент на Гилдията на финансовите анализатори и риск мениджърите.

"В момента се реализират няколко проекта едновременно, включително "Северен поток – 2". Отвъд океана се опитват да попречат на неговата реализация. Активизирането на още един проект може да се натъкне на по-съществена съпротива", отбелязва Зварич.

Така че България, уви, няма да стане главен европейски хъб в Югоизточна Европа. Такъв вече стана много по-сговорчивата и независима Турция, пише Газета.ru.

"Освен действащия "Син поток" вече е завършена подводната част на "Турски поток", през 2018 г. се планира да бъде пуснат ТАНАП, по който газът от Азербайджан ще тръгне към Южна Европа. А България вече изгуби двата най-важни за нея проекти - "Южен поток" и "Набуко", резюмира Антонов.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• природен газ
• Русия
• хъб
• Български поток