Рязането на ленти на новооткрити пътища е едно от най-често срещаните в българската политика през последните години. 10 км да са с нов асфалт и политиците с ножицата са там. Друг е въпросът, че в случаи като този на бул "Александър Малинов" в столичния квартал "Младост" лентите срязани, а след седмица-две - пътят пропаднал.
Но качеството на ремонтите са друга тема, макар и пак пряко свързани с винетката.
Миналата седмица, в разгара на полицейските протести, и ей така между другото, излезе информация, че винетката ще скочи от 67 до 145 лева за автомобилите. После финансовият министър Владислав Горанов бе благосклонен към шофьорите и обяви, че се предвижда новата годишна винетка да е "само" до 100 лева. Един вид - вижте ме колко съм добър.
Опитът с шоково поскъпване да се пробва обществеността и после с по-малкия скок сме го гледали още в "ерата Дянков". Нищо ново под слънцето, признак, че не можеш да обясниш политиката си.
Вече е факт, че годишните винетки за леки автомобили са 97 лв. А министър Лиляна Павлова даде най-нелепото оправдание - минималната заплата била скочила със 70%. За първи път става ясно, че скока на винетката е свързана с минималната работна заплата.
То да е само винетката, а то така и с тока, и с парното, ще кажеш, че българинът взима някакви космически заплати, че всичко се свързва с пустата ни минимална заплата. А тя скромните 380 лева. Ако си мислите, че с тези пари може да се оцелее - нека политиците заживеят с тях. Ще бъде истинско риалити...
Въпросът дори не е дали винетката ще скочи с 40% или въобще трябва ли да скочи. За пореден път нещо се налага без българският гражданин да е информиран. Казва се, че българските пътища няма как да бъдат ремонтирани и поддържани със сегашната цена. Нито дума, че у нас се плаща освен винетка и пътен данък, докато в много държави е само единият от двата налога.
Цената на винетките за леки автомобили в България не е променяна от 8 години и е в пъти по-ниска от таксите в другите държави в ЕС. В Словения например годишният стикер струва 110 евро, в Австрия е почти 85 евро, а в Унгария е 136 евро. Но дали е честно да сравняваме само цената, без да правим същото сравнение и на социалния статус?
"Съгласете се, че с 67 лева винетка да искате да имаме магистрали, 30 000 км републиканска пътна мрежа и тя да се поддържа, това е нереално", посочи Горанов. Съгласни сме, само че шофьорите остават с впечатлението, че тези пари потъват в нечий джоб, защото сме свидетели на асфалтиране в силен дъжд, полагане на настилка, която след рязането на лентичките не издържа и година в добро състояние, спестяване на асфалт, за да може всички да са на далавера.
Никой не излезе вече толкова години и да информира - предвидили сме изгражденето и ремонтирането на еди-колко си километра пътна мрежа. Една част от финансирането е по европейски програми, от бюджета (респективно от нас) ще трябват Х лева. За магистрали ни трябват да речем 100 млн. лева, за първокласни пътища още толкова и т.н. Не, яснота няма. Има едни цифри например, че от винетки са събрани 200 млн. лв. годишно и че са недостатъчни. Но ако има разчети ще може да се проследи какво е направено, да се изисква качество на ремонта, да се види дали тези 200 млн. лв. въобще се използват за пътища и т.н.
Г-да политици и управляващи, попитайте един обикновен шофьор къде му отиват парите от данъка и винетката и ще ви се изясни положението. Пропуснете псувните и ще разберете, че никой не знае за какво са използвани парите. И няма как да бъдат убедени, че винетките трябва да скочат почти двойно.
Създава се убеждението, че само се иска, а насреща - нищо. Или почти нищо...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар