В днешно време психолози, социолози и психиатри са категорични, че успехът (и съответстващото ниво на развитие) на личността се определя от два показателя. Първият -  интелектуалното развитие IQ (памет, внимание, мислене, креативност), който осигурява 15-20% до 40% от успешността на човека.

И вторият - високото ниво на развитие на емоционалния интелект EQ (умението да разбираш своите чувства и тези на другите, да приемаш себе си и останалите, адекватното възприемане на достойнствата и недостатъците), който формира от 60% до 80% от успеха.

Това донякъде обяснява защо отличникът от училище работи като подчинен на "тройкаджията" и съвестно изпълнява заповедите му, казва психологът Наталия Суворова пред meddaily.ru.

Началото

Детето се появява на този свят с чист разум. За да се "напълни" този разум, родителите трябва да помогнат на детето да усвои това, което човечеството е открило и съхранило за него. Това, което ще стане част от вътрешния свят на малчугана, някога е било външно. Процесът на "присвояване" на знания се нарича интериоризация. Затова ако искате детето ви да е лидер (или просто да сте щастлив на старини), вие задължително трябва да развивате емоционалната част, като му разказвате за чувствата и емоциите, за това как да се разпознават, как да се преодоляват и изразяват (с думи и дела).

Процесът на това "обучение" се състои от два етапа:

Първи етап – способността да се разберат и назоват чувствата, които изпитва детето. И вие, и детето имате право да изпитвате чувства и емоции. Всички имат право да ги проявяват, да говорят за тях, но без да унижават и оскърбяват другите.

Да се чувства е нормално (може да ти е тъжно, самотно, весело). Не е нормално, когато детето изпитва само отрицателни чувства и емоции. В такива случаи родителите трябва да учат детето да се радват на всеки повод: вали дъжд – чудесно е за цветята, слънце – страхотно време, радостта след интересен разговор, щастието от посещението при роднини...

Втори етап – разбирането на чувствата на останалите и съответната корекция на собственото поведение. Би било чудесно ако не само децата, но и възрастните се включат в процеса.

Може да започнете следната игра. Пътувайки към вкъщи, си изберете някой минувач и попитайте детето си: “Как мислиш, какво ли чувства този човек?", "Защо?", "Как бихме могли да му помогнем?", "А ти би ли искал да му помогнеш и защо?“

Може да пофилософствате заедно след някой филм: "Защо той каза така", "Как ли се е чувствал?", "А чудовището дали е лошо?“, "Какво трябва да се направи, за да стане добро?", "Знаеш ли какво значи да обичаш?".

Не се притеснявайте, ако детето съчувства на другите и дава играчките  и лакомствата си. Това само може да ви подскаже, че когато вие остареете, то ще сподели с вас мислите си, чувствата, топлината, любовта и парите си.

Притежавайки способността да съчувства, детето ще организира живота си така, че да получи удовлетворение, тъй като човешките действия се определят от разума, но и от чувствата.

Проявявайки умение да усеща и разбира другите, детето ще завърже приятелства, които ще съумее да  съхрани. На по-късен етап от живота му това умение ще се прехвърли в създаването на делови контакти, подчинените му няма да се страхуват от него.

Научете детето си да чувства, съчувства, съпреживява, да обича себе си и останалите и няма да съжалявате.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• дете
• съчувствие
• емоционалния интелект