Великобритания се тресе от невиждан медиен скандал. Той набира скорост отдавна и показа всички, както грозните, така и достойните лица, на съвременния медиен бизнес.

Най-напред британските колеги предизвикаха възхищението ми, когато се обединиха срещу опита на Рупърт Мърдок да придобие BskyB и да я слее с "Нюз корпорейшън", защото това ще накърни плурализма.

В България от години се шушука за концентриране на твърде много медийна власт в една или друга група, но това никога не е провокирало обединени действия от страна на журналисти и издатели. Да не говорим за по-широка обществена реакция.

Впоследствие се оказа, че жълтият седмичник News Of The World е замесен в огромен скандал, свързан с масово подслушване, плащане на пари на полицаи за информация и ред незаконни практики. Миризмата от скандала стигна до „Даунинг стрийт” 10, защото бившият редактор в News Of The World Анди Коулсън беше говорител на премиера Дейвид Камерън, но се наложи да подаде оставка през януари.

Темата е основна за всички британски медии, BBC World News й отдели огромна част от програмата си, а в дебатите за етичните стандарти в журналистиката се включиха най-широк кръг коментатори и популярни личности, например актьорът Хю Грант.

Премиерът Дейвид Камерън също взе отношение по случая. Той призна, че политиците, той включително, са си затваряли очите пред проблема, опитвайки се да спечелят подкрепата на медиите за кампаниите си. Премиерът се зарече, че „камък необърнат няма да остане”, но разследването ще доведе до резултати.
 
Мърдок обяви, че затваря вестника, но това не успокои общественият гняв, а по-скоро беше интерпретирано като опит да спаси сделката за BskyB, която очаква одобрение. Да не говорим, че вестникът едва ли щеше да остане печеливш, след като рекламодателите оттеглиха рекламите си, а читателите отказаха да го купуват.

Именно тази крайно остра и много широка обществена реакция показва зрелостта на обществото. Не, че не се случват лоши неща, но те стават публично достояние, разискват се, наказват се, следват някакви процеси, което в крайна сметка има някакъв очистителен ефект за цялото общество.

Факт е, че години наред този вестник и вероятно не само той, се е възползвал от не просто незаконни, а дълбоко неморални и извън всякакви професионални стандарти практики, за да печели милиони.

Факт е, че това е ставало с участието или покровителството на полицията и политическата класа. Но факт е също така, че мръсните практики все пак излязоха на бял свят, има разследване, което макар и мудно досега, най-вероятно ще приключи с обвинения и ще има осъдени.

А най-важното е, че се води оживен и доста самокритичен разговор за професионалните и етични стандарти в медиите, за опитите на политиците да се възползват от луфтовете, за прекомерната лекота, с която публиката приема явления по ръба на морала.

На този фон в България се родиха два нови таблоида. Струват по 40 стотинки и пишат обичайните „сензационни разкрития” за престъпни босове и чалга звезди. Нищо по-различно от съществуващите и вече доминиращи пазара жълти вестници. Те се четат лесно и се правят лесно, защото българските жълти вестници не инвестират в разследвания и скъпи папарашки снимки, а си плюят на перата и дават воля на въображението си. Защо тогава ни трябват още?

Причината е ясна - идват избори и трябва терен за вадене на кирливи ризи. Защото т.нар. сериозни вестници все още имат някакъв праг на допустимост. Дори само този факт красноречиво показва, че се очаква мръсно-жълта кампания с характерен мирис.

А какво мислят журналистите? Неофициално са потресени, поне много от тях. Чудят се останали място, където да работят и има ли смисъл изобщо от работата им.

Официално, всеки може да издава какъвто си иска вестник. Дори не е длъжен да е подписал етичния кодекс на издателите, колкото и той да е формален.

Какво мисли публиката? Публиката, която е свикнала със заглавия като „Футболист люби чалга-дива, вкарва за равен”? Която се събужда с телевизии, показващи неуравновесени политици и отбелязващи денят на неидентифицираните летящи обекти?

Която не подозира, благодарение на неуморните старания на медиите, че съществува нещо отвъд бозавата жълтевина на родната действителност? Вижте само колко е отразена в големите медии темата за британския скандал, за сметка на „сиренето от ония работи” и традиционното „как да прекараме отпуската си”.

Всъщност, целта е публиката да не мисли. Ама ако може изобщо за нищо да не мисли. Защото немислещият читател е идеалният избирател. В такава избирателна среда, политиците се чувстват като камък върху кисело зеле.

Рекламодателите и те, защото няма шанс да сбъркат и да дадат парите си в медиа, неползваща се с благоволението на партийния им приятел. И медиите са доволни, когато и политиците, и рекламодателите са доволни. В крайна сметка и публиката е доволна, защото по-добре доволен зрител, отколкото недоволен гражданин.
 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: