КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (KНСБ) Пламен Димитров. От синдиката представят днес позициите си по проекта на Бюджет 2024 и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

За нас бюджетът не изглежда неизпълним, както някои твърдят, особено по отношение на събираемостта на неговите приходи, каза още Димитров.

Според КНСБ БВП много скоро отново ще бъде ревизиран нагоре.

"Нашите оценки са, че най-вероятно ще видими още поне 2 млрд. лв. добавени към БВП", каза той, като добави, че дори и при изпълнението на 260 млрд. лв. БВП за 2024 г. ще означава нарастване.

По думите му малко над 6 млрд. лв. увеличение на данъчно-осигурителните приходи и увеличаване на доходите с ръст на минималната работна заплата и на минимално-осигурителния доход е в рамките на очакваното.

Президентът на КНСБ посочи, че от синдиката имат притеснение със заложените почти двойни приходи в европейските средства. „Ако има някъде в приходната част съмнения, за нас са по-скоро дали ще успеем да получим и да вкараме в реализация европейските средства – ПВУ и съответните други инструменти като RepowerEU", добави той.

Димитров допълни, че планираното увлечение на разходите кореспондира с ръста на приходите с един огромен буфер – капиталовите разходи.
„Виждаме едни сериозни възможности тук за буфери в разходите, ако не се изпълнят част от приходите", обясни той.

„Бюджетът е изпълним, 3-те процента дефицит са защитими", смята Димитров и добави, че основно, както и през последните години, капиталовата програма е буферът.

Според него неизпълнението на капиталовата програма ще влияе негативно върху реалния ръст на БВП. Той посочи, че разходите за социални дейности изпълняват критериите, подчертавайки, че от тези 4,8 млрд. лв. 2,5 млрд. лв. са за пенсиите, над 1 млрд. са допълнителните разходи за здравното осигуряване.

Димитров е категоричен, че разходът за заплати е проблемният разход. „Ръстът не е 2 млрд., както обясняват. Половината от този ръст, всъщност, е изплащането на вече увеличените заплати от средата на 2023 г. Увеличението на заплатите на педагозите не е така, както трябва да бъде. Предлага се 125% спрямо средната за 2023 г. работна заплата. Имаме съществен спор, който ще струва между 150 и 200 млн. върху тези заложени в бюджета", обясни той.

Президентът на синдиката обяви, че КНСБ оценява като позитивно в бюджета извеждането на вътрешно търсене като основен елемент за формиране на икономическия растеж, нарастването на минималната работна, заложените 375 млн. за намаляване на диспропорциите.

„След протестите има 79 млн. заложени допълнителни средства за сектор култура – 50 млн. за работещите в музикално-сценичните изкуства и останалите за музеи, галерии и читалища. Нямаше ги първоначално във финансовите сметки на министъра, но сега ги виждаме", заяви той.

Димитров определени като положителни ръстът на пенсиите и допълнителните отпуснати 15 млн. за активна политика на пазара на труда.

„Няма увеличение, заложено за 2024 г., за заплати във висшето образование", посочи още той.

Утре се очаква заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Министърът на финансите Асен Василев проведе преди дни експертна среща с подкрепящите правителството партии в парламента, за да обсъдят какви корекции са необходими в проектобюджета за 2024 г. след критиките от страна на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ДПС. В петък, 17 ноември, от финансовото министерство информираха, че проектът на държавния бюджет за 2024 г. ще бъде преработен, за да може тази седмица да бъде обсъден на тристранен съвет, приет от Министерския съвет и внесен за разглеждане в Народното събрание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• бюджет
• КНСБ
• Пламен Димитров