Най-чистият вариант според Конституцията ни за дата за предсрочните парламентарни избори е 14 ноември, при положение, че както се обяви, от БСП ще върнат мандата на 7 септември. Това каза в коментар пред „Труд” бившият конституционен съдия проф. д-р Пламен Киров, който е ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

По думите му, трудно би могло да се каже, че президентът има избор за дата да предсрочния вот за ново Народно събрание, тъй като е ограничен от три фактора. На първо място според Конституцията в чл. 99 се казва, че „актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание”. А пак там е фиксиран срока по чл.64, ал.3 от основния ни закон, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Вторият „ограничителен период”, но вече според Изборния кодекс, също отправя държавния глава към двумесечния срок от разпускане до дата на избори.

Не по-маловажен е и текстът в изборния закон, че гласуването за президент, парламент, местна власт, та дори и на европейски избори у нас се провежда в неделя.

Така, след като председателят на БСП Корнелия Нинова заяви, че от парламентарната є група ще върнат неизпълнен мандат за съставяне на правителство днес (7 септември), то президентът има няколко дни, за да разпусне 46-ото Народно събрание, за да „влезе” в „законовата” неделя след 7 ноември, а именно, 14 ноември.

Затова и ще избираме депутати на първия тур от президентските избори.

Според юристи, независимо, че в чл. 99 не е изрично посочен срок за разпускане на парламента, трябва да се спази т. нар. „разумен срок”. Всяко излизане от времевите ограничения на „неделното правило” за избори, както и бавенето на разпусканите на парламента, ще постави въпроси пред конституционалистите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• избори
• парламент
• президент
• Конституция