Въпреки че одобриха промени в Закона за бюджета на Здравната каса, депутатите влязоха в спор кой носи вината за огромните дългове на болниците, които се трупат с години.

 

И леви, и десни бяха категорични, че лечебните заведения имат нужда от помощ.

 

Приетите от законотворците промени предвиждат НЗОК да плаща дейности за минали периоди, отчитани от болниците. Те дават възможност при неусвояване на бюджетните средства за тази година същите да могат да се използват за плащания на надлимитна дейност.

 

За 2015 г. Касата има задължения в размер на над 50 милиона лева, а за 2016 г. - те са 26 милиона лева. Така - болниците ще получат до 75 милиона лева за отчетена, но неплатена  дейност за 2015-та, 2016-та и 2017-та година. 

 

Пари за това останаха, след като заради пандемията не бяха похарчени около 300 милиона лева. Благодарение на тях се увеличават с около 10 на сто цените на почти всички дейности, за които Касата плаща. Увеличение има и в клиничните пътеки, а тази за COVID-19 се повишава двойно.От ДПС настояха да отпаднат лимитите за болниците, защото според депутатите от движението това стои в основата на проблема.

 

Нигяр Джафер от ДПС призова директорите на болниците да увеличават заплатите на медиците с допълнителните средства, който получават днес.

 

Георги Михайлов от БСП обаче обясни,че няма как това да се случи, защото директорите на болниците са длъжни при получаването на средства да плащат първо натрупаните дългове, които са огромни.

 

Хасан Адемов призна, че тези 75 милиона лева са капка в морето, защото дълговете са огромни. Той отново изложи позицията на ДПС, че лимитите трябва да отпаднат, за да не се стига до това положение.

 

Според Славчо Атанасов от ОП реално държавните и общинските болници са в затруднено финансово положение, защото частните могат и да връщат пациенти, ако поискат. Държавните обаче са длъжни да лекуват хората дори и когато не са здравноосигурени.