Балканите, интеграция и дезинтеграция... Трупа ли точки България?

Две тенденции определят процесите на Балканите в последния месец – на интеграция и обратната – на дезинтеграция.

Това смятат политическите наблюдатели от Института "Иван Хаджийски", който публикува месечния си анализ за случващото се в Европа и на Балканите.

В него се отчита, че Македония показва все по-голяма кооперативност и вече осъществява актове на добронамереност.

Многохилядните протести в Гърция всъщност реално работят за премиера Алексис Ципрас, защото дават основания да поставя по-високи летви в преговорите.

Тенденцията на интеграция според анализа се вижда и в това, че за първи път от висока брюкселска трибуна (Европейската комисия) се чу годината 2025 като реалистично време за пълноправно приемане на Сърбия и Черна гора в ЕС.

Скорошното убийство на косовския сръбски политик Оливер Иванович не сложи, въпреки опасенията, край на диалога Прищина-Белград, а дори напротив, доведе до взаимни уверения в готовност за споразумение, допълват наблюдателите.

В същото време обаче според тях на Балканите се наблюдава и обратна тенденция. Тя личи в предупреждението на македонския албански лидер Али Ахмети, че ако Гърция не приеме промяната в името на Македония, това ще означава разпад на държавата.

Лансирана е и идеята за отделяне на Северно Косово (т.е. фактическа подялба), срещу която американското посолство в Прищина се обяви много решително.

Албанският премиер Еди Рама на свой ред огласи хипотезата, че след десетина години Косово и Албания могат да имат общ президент. От една страна, това изглежда като провокативен отказ от досега плътно следваната линия за "две албански държави" на Балканите, които нямат намерения да се обединяват. От друга страна, трудно е да се повярва, че подобно изявление не е било предварително сондирано с определени геополитически фактори, смятат от Института.

Според анализаторите международният контекст усложнява политическия процес. Ясна е тезата на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че европейско членство за Западните Балкани е невъзможно преди те да разрешат граничните си спорове.

Към тази теза може да се добави немският "ултиматум" към Сърбия: трябва да признае Косово за отделна държава, в противен случай няма как да получи каквато и да била европейска перспектива.

Многозначително е предупреждението на руския външен министър Сергей Лавров, че Западът се стреми да направи от Сърбия "втора Украйна", което Москва отхвърля.

Всичко това поставя редица въпросителни пред българското председателство, смятат наблюдателите от "Иван Хаджийски".

Според тях липсва необратим напредък на фактическите приоритети на България. Очакванията за "въздушно" и "морско" членство в Шенген, както и придвижване към "чакалнята" на Еврозоната, са попарени от редица немски официални лица, но в най-голяма степен от холандския премиер Марк Рюте, който на визитата си в София пряко оспори подготвеността на страната, припомнят анализаторите.

Освен това, според тях, изглежда, че България е постигнала успех с посредничеството си за среща на върха Турция–ЕС във Варна, но до последния момент едва ли ще се знае дали срещата ще се състои. Причината е в това, че Брюксел поставиха разговорите под въпрос и ги обвързаха с неприемливите според ЕС действия на Турция в Сирия и около Кипър.

"Ето защо засилената международна активност на премиера Борисов служи преди всичко за вътрешна консумация, за създаване на впечатлението за сериозни постижения. Може да се каже, че целта му е постигната, но у нас европредседателството постепенно минава на заден план - поради вътрешнополитически сблъсъци и скандали", пише още в анализа на Институт "Иван Хаджийски".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase