Изборите и създаването на правителство са донесли известно намаляване на обществената тревожност. В масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени. Това са основните изводи от декемврийското издание на редовния „Политически и икономически индекс“ на социологическа агенция „Галъп“. Проучването е представително и е финансирано от агенцията.

Според резултатите от него партиите във властта запазват подкрепата си, а останалите, с изключение на ДПС, са в тежък момент.

По нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори или тежки компромиси. Кабинетът започва с доверие от 26%.

В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната.

Към началото на декември 65% казват, че България върви към по-зле. Над 70 на сто лятото или пък около протестите през миналата година смятаха, че страната върви към по-зле.

След изборите доверието в парламента също леко се покачва, за да достигне на нива от 16% към началото на декември, а недоверието чувствително спада. Това са индикатори за известно обществено облекчение, отчитат от „Галъп“.

Според анализаторите от агенцията обаче всички парламентарни избори действат по този начин - винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт.

Най-видим аванс на положителни оценки в началото на мандата си получават правителства от типа на „Сакскобургготски“ и „Борисов 1“ или пък „Костов“. По-малък стартов резерв на доверие имат трудно създадените правителства. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на кабинета на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци), а и на Орешарски, припомнят социолозите.

Сравнително плахият кредит на доверие към новия кабинет се дължи и на това, че не всички привърженици на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ го подкрепят.

12% сега смятат, че на страната са нужни предсрочни избори. За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40%. Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори.

Същото важи и за потенциала за протест. Той е сравнително нисък сред всички електорати. 11% твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30% през лятото и есента на 2013 г.

Явно доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години.

Партиите във властта се радват на продължаваща подкрепа.  Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади.

26% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, ако днес има избори, а 13% - за БСП. Повече от една трета заявяват, че не биха гласували.

Противно на очакванията, Патриотичният фронт и АБВ не претърпяват видими пробойни в подкрепата си от допира си до властта. Електоралните нагласи за Реформаторския блок не се влияят видимо от нарасналото напрежение между съставните партии.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ДПС
• БСП
• парламент
• доверие
• власт
• ГЕРБ
• правителство
• ПФ
• Галъп
• РБ