Отпадането на електронното гласуване и новият начин за формирането на състава на ЦИК са сред аргументите за наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху текстове от новия Изборен кодекс. Той изрази недоволство и от тези разпоредби в закона, които по думите му не дават достатъчна възможност на гражданите да подреждат хората в съответните листи.  Днес държавният глава оповести официално мотивите за решението си да върне Кодекса за ново обсъждане в парламента.

"Не считам, че съществуват аргументи за отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Съображенията, изтъквани от противниците на дистанционното електронно гласуване, че би могло да се застраши тайната на вота, в още по-голяма степен може да се отнесе и до машинното гласуване, което е въведено с настоящия Кодекс. С въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето", посочва в мотивите си президентът.

"Така и не стана ясно защо при по-стара технология на машинно гласуване се приема, че може да се запази тайната на вота, а при съвременните технологии и електронно гласуване не може", подчертава той. 

Според него електронното дистанционно гласуване ще повиши избирателната активност, ще даде по-голяма възможност на българите зад граница да упражнят правото си на глас, ще улесни и хората с трайни увреждания по време на избори. "Българите са в интернет, те са въоръжени със смартфони, те знаят, те могат и ние сме длъжни да им дадем адекватно решение", разясни в Пловдив тази вечер Плевнелиев мотивите си. 

Той не приема тезата за противоречие на електронното гласуване с Конституцията. "Много често се споменава, че този начин на гласуване е обявен от Конституционния съд за противоконституционен. Решение № 4 от 2011 г. на конституционната юрисдикция не казва това. В мотивите си съдът отбелязва: „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна“, посочва още държавният глава в мотивите към ветото.

„Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота”, изтъква Плевнелиев.

Президентът критикува и приетия текст, който предвижда в случая, когато избирателят не е отбелязал преференция за кандидат в избраната от него кандидатска листа, да се зачита преференция за кандидата, посочен на първо място в листата.

"Това законодателно решение не отговаря на исканията на българските граждани – гласът им да има значение при определяне на   личностите, които ще ги представляват в Народното събрание и в Общинския съвет", категоричен е Плевнелиев.

"Установените правила за прилагане на преференцията в изборите за народни представители и общински съветници се различават от правилата при изборите за членове на Европейския парламент от Република България.  При парламентарните и местните избори гласовете на всички, които не са упражнили преференция, се отчитат като предпочитание за водача на партийната листа. Това законодателно решение няма принципна основа и третира по различен начин волята на избирателя да персонифицира гласа си. Кодексът трябва да въвежда еднакъв подход и за мен е неприемлив различният начин, по който се урежда гласуването с предпочитание. Различието в правилата разколебава и обърква избирателите в тяхното намерение да гласуват за личности", допълва той.

"Намаляването на преференцията на 5% при изборите за членове на Европейския парламент от Република България е стъпка, която дава възможност на избирателите да пренареждат партийната листа. Пред обществеността не бяха представени мотиви за въвеждането на по-висок праг от 7% при  изборите за народни представители и общински съветници. Не смятам, че има причина да се прави разлика в прага на преференцията  при произвеждане на различни избори. Връщам уредбата, за да се обсъди намаляването на преференциалния праг за избори за народни представители и общински съветници от 7 на 5 на сто", се казва още в мотивите.

Президентът е на мнение, че се отнемат президентски правомощия от гледна точка на назначаването на членовете на ЦИК. При гласуването на Кодекса депутатите решиха ръководството на ЦИК да се назначава от парламента, а останалите членове ще се назначават от президента с указ.

Плевнелиев припомня, че през последния четвърт век българският президент е назначавал целия състав на централните комисии след консултации с политическите партии и конституирането на ЦИК от държавния глава се е превърнало в традиция.

Според него липсват аргументи кое налага промяната на подхода в момента и защо се въвежда изключение за ръководството на Комисията.

Декларира се желание за висок професионален ценз за членовете на ЦИК, а в същото време ние не виждаме никакви изисквания, които да са интегрирани в този закон, посочи още Плевнелиев в Пловдив.

Припомняме, че след две седмици ударна работа в парламента новият Изборен кодекс беше приет на 21 февруари. Най-спорните моменти в него се оказаха уседналостта, преференциалният вот, електронното гласуване и мажоритарното избиране на народни представители.

Преди два дни шефката на временната комисия за изработване на новия Изборен кодекс Мая Манолова от БСП коментира, че критиките на президента Росен Плевнелиев и решението му да върне за ново обсъждане текстове от приетия Изборен кодекс са неоснователни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• вето
• Росен Плевнелиев
• Изборен кодекс