Не слушам чалга, но стига вече досиета напред-назад

Не слушам чалга, не разбирам от чалга и е трудно да коментирам музика, която трудно разбирам. Така президентът Росен Плевнелиев отговори на въпрос съгласен ли е с думите на премиера Марин Райков, че „досиетата са чалгата на прехода“.

Това парченце по парченце, лъжичка по лъжичка отношение към истината трябва да бъде затворено и приключено. Да сложим Държавна сигурност в Държавния архив, в музея и да дадем достъп на всички по интелигентен начин, призова Плевнелиев след среща с директорите на Служба „Военна информация” и на Националната разузнавателна служба - Веселин Иванов и Драгомир Димитров, с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, и с военния министър Тодор Тагарев.

На срещата е било обсъдено изпълнението на последните промени в Закона за досиетата. В края на миналата година парламентът разреши да бъдат огласени кадрите на ДС по високите нива в разузнаването и реши да отпадне параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби, според който не се проверяваха за принадлежност към ДС началниците на отдел или сектор в службите след 16 юли 1991 година.

Гражданите имат право да получат информация дали лицата, които ги управляват и искат да ги управляват, са принадлежали към службите на тоталитарната държава, заяви Плевнелиев.

Държавният глава съобщи, че към момента Комисията по досиетата се затруднява в проверките, свързани със Служба „Военна информация“ и НРС, тъй като все още липсват списъците с щатните разписания, както и не са окончателно предадени архивите на двете служби. Тази двойнственост трябва да бъде прекратена, Комисията по досиетата трябва да може еднозначно и категорично да посочва кой е бил и кой не е бил агент на Държавна сигурност, а не да излиза с противоречиви становища, позовавайки се на все още непредадените архиви, заяви той.

По думите му предаването на архивите на НРС и Служба „Военна информация“ на Комисията по досиетата не търпи отлагане и трябва да приключи скоро. Президентът очаква НРС да направи това „в много скоро време“, а служба „Военна информация“ - до края на годината.

Държавният глава ще предложи на следващия парламент “да намери сили и смелост“ и ако се прецени, че е необходимо, да се инициират законодателни промени и след 2014 година абсолютно всички архиви на тайните служби до 1989 година да бъдат открити и да станат част от Държавния архив.

Мина четвърт век, стига с тази Държавна сигурност. След 25 години няма какво повече да бъде тайна, смята Плевнелиев. Президентът призова документите да бъдат събрани на едно от Комисията по досиетата, да бъдат архивирани, подредени и дигитализирани, и да бъдат предоставени на Държавния архив. Нека всички да имат достъп до тях. Няма нужда от посредник между нас и истината. Да приключим веднъж завинаги с неяснотите около този период, призова още президентът.

Едни се оказаха агенти, след това, не, след това отново - да, коментира Плевнелиев, според когото еднозначно комисията трябва да може да казва кой е и кой не е агент на ДС.

Президентът заяви, че различни политически партии са се опитвали през годините на прехода по различен начин да крият части от истината за тоталитарните служби. Стига вече, нека поне тази страница, след като не я изнесохме в продължение на 24 години преход по един достоен начин, да я затворим по един достоен начин, апелира още Плевнелиев. Според него достатъчно щети се нанесоха с половинчатия й прочит.

Държавният глава заяви, че волята на законодателя е ясна и тя преди всичко е свързана с оповестяване на принадлежност. Стига вече досиета напред-назад. По отношение обаче на националната сигурност и това, какво правят нашите служби след 1991 година, разбира се, това е една съвсем друга тема“, коментира той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase