Мекането като инстутуция*

С часове депутатите спориха трябва ли да се приема Закон за българския език. Заседанието на парламента започна с обсъждането на два законопроекта за българския език. Единият е на „Атака”, автор на втория е Любен Корнезов от БСП.

Предложението на Корнезов предвижда употребата на българския език да е задължителна за държавните органи, съдебната власт, при провеждането на партийни събрания и писането на уставите на политическите партии, при сключването на трудови договори, сделки за недвижими имоти, в предаванията и рекламите по радиото и телевизията.

Левият юрист предлага още да се създаде комисия за опазване и развитие на българския език. Част от задълженията на комисията предвиждат тя да приема задължителни решения за замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския.

Корнезов иска за нарушаване на закона виновните да се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Предложението на „Атака” е сходно, но вместо комисия те предлагат да се създаде съвет за българския език към Министерския съвет. В законопроекта на националистите се предвижда и конкретен размер на глобите за всички, които не спазват Закона за българския език.

Санкцията, която може да бъде наложена на физическо лице, е от 100 до 300 лв., а длъжностно лице може да отнесе глоба от 100 до 500 лева.

Тезата на Любен Корнезов, е че без език няма нация.

„Той е част от нашата държавност и без български език няма българска държава”, коментира той от трибуната. Колегата му Александър Радославов подкрепи предложението за създаване на такъв закон.

„Аз например не съм съгласен да се говори на турски език, независимо коя партия го провежда. Тоя английски език вече ни завладя. Не може да стоим и да чакаме дали БАН ще ни го направи този закон”, бяха част от аргументите на Радославов.

Най-аргументиран и добре подготвен, но против предложенията за създаване на Закон за българския език, беше зам.-председателят на ДПС Лютви Местан.

„Преди дни при кончината на Хачо Бояджиев БНТ ни припомни една чудесна постановка „Криворазбраната цивилизация”. Когато става въпрос за драстични примери на отклоняване от езиковата норма. Г-н Корнезов, вие предлагате императивно всяка една чужда дума, която има български аналог по смисъл, да бъде заменена с този български аналог. Чудесно! Само че богатството на езика е в нюансите”, обясни заместникът на Доган.

Местан призова да не се ползва езикът за политически сделки и уреждането на конюнктурни политически отношения като даде пример с отношението на министъра на образованието към закона на „Атака”.

Местан обясни, че при обсъждането на закона в парламентарната комисия по образование Сергей Игнатов дал отрицателно становище и по двата проекта.

„В един момент излезе и после се върна с противоположно мнение”, обясни Местан, като допълни, че Игнатов обявил закона на Корнезов за негоден, а този на "Атака" за добър. „Законите, по които езикът се развива като жива система, правят излишен закона за езика.”

Местан, който е дипломиран филолог, даде пример с депутатите, които често говорят погрешно дори от трибуната на парламента.

„Твърде често чуваме едно ужасно мекане от тази трибуна“, каза той и преброи от трибуната над 30 граматически и пунктуационни грешки в двата законопроекта за българския език.

„В червено съм отбелязал грешките, ако тези законопроекти бъдат приети, то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани. Народните представители трябва на първо място да са обекти на административно-наказателните разпоредби на този закон. Народните представители трябва да говорят правилен български език, ама не се получава. Какво ще правим с един много, много високопоставен служител, министър, когато казва инстутуция* (министърът на културата Вежди Рашидов - бел.ред.), а не институция?”, попита Местан.

И допълни, че той самият няма претенции да говори правилен български език, но допълни, че няма претенции да се бърка в територията на езика за разлика от вносителите.

Депутатът от ДПС дори се закани, ако законопроектите бъдат приети на първо и второ четене, да прави забележки от трибуната на парламента за езиковите грешки, които правят не само вносителите на закона, но всички народни представители, които са подкрепили двата проекта за него.

По отношение на проекта на „Атака” Местан направи забележка за дискриминационно отношение.

„В член 17 променяте Закона за радиото и телевизията, като предлагате предаванията на майчиния език да се излъчват само в регионалните медии. Защо? И смятате, че това е справедлива разпоредба”, допълни той.

Колегата му Четин Казак обясни, че гласува против създаването на т.нар. „езикова полиция”.

Единственият депутат от мнозинството, който говори, беше Галина Банковска. С изказването си тя даде да се разбере, че ГЕРБ няма да подкрепи нито един от двата проекта.

„Въпросът за българския език е законодателно уреден. Авторите на такива проекти не си дават сметка, че по административен път се опитват да се намесят в една твърде деликатна тема”, обясни Банковска.

След тричасови дебати залата отхвърли и двата проекта на Закон за българския език.

15 депутати подкрепиха проекта на Корнезов, 19 бяха против, а 78 гласуваха с „въздържал се”.

Текстовете на „Атака” подкрепиха отново 19 депутати, 23 бяха против, 78 отново се въздържаха.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase