Изхарчихме 5 млрд. лв. резерви заради кризата. Сега - заем

Решението за емитиране на нов публичен външен дълг до 2 млрд. лв. бе до голяма степен очаквано, но въпреки това предизвика сериозен интерес и много коментари в общественото пространство, посочва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Видно е, че самата новина за поемането на нов дълг не се приема добре от обществото, като почти винаги нещата се персонифицират – досега беше „дълга на Милен Велчев”, сега пък се говори как Дянков щял да емитира (сякаш лично) държавни ценни книжа.

Подобно отношение е полезно в дългосрочен план, тъй като по принцип прави идеята за нов външен дълг непопулярна сред политиците, но то трябва да се превърне в критично отношение към първопричините, които налагат поемането на нов дълг.

За кризата в България и съответните „антикризисни” мерки на правителството (това и предходното) се говорят какви ли не неща и истината често се маскира в злободневните дебати.

Пропагандира се тезата, че сме се изправили пред кризата като някакви фундаменталисти, с гола вяра в свободния пазар и пълно отричане на всеки държавен „стимулиращ” харч, което ни е докарало само проблеми и не кореспондира с това, което прави развитият свят. Точно тази теза тотално не издържа теста на времето.

Минаха три пълни бюджетни години от началото на кризата (2009-2011) и данните са красноречиви. До преди кризата държавата имаше стабилни публични финанси (излишъци) и над 10 млрд. лв. резерви. През следващите три години държавата натрупа над 5 млрд. лв. в дефицити и нормално, фискалният резерв се срина до под 5 млрд. лв.

Ето я простата история на кризата – отговорихме на проблемите с 5 млрд. лв. от фискалния резерв. Нито данъци бяха намалени, нито стана по-лесно да бъдеш предприемач (от административно-регулаторна гледна точка), нито бяха премахнати някакви тежести от пазара на труда. Отговорът на кризата не беше структурни реформи, а разходни политики и стопяване на резервите.

Общо взето положителното е, че този устрем бе овладян преди пропастта – ревизията на Бюджет 2010 е пример точно за това. Не че беше променена логиката на нещата (да харчим срещу кризата), просто се поместихме в некатастрофални рамки.

Дори и това не беше лесно – достатъчно е да припомним призива ни от януари 2010 г. („Не вдигайте дефицита!”), когато заедно с колеги публично се обявихме за разумна бюджетна политика, а не популистки харчове.

И ето че стигаме до днешния ден – бюджетът пак е на дефицит, на практика правителството няма резерви, а предстоят и плащания по външния дълг. В тази ситуация дори и ние казваме, че трябва да се емитира външен дълг – просто през януари 2013 г. ще ни сервират една сметка и ние трябва да я платим.

Ако бяхме разумни през последните години, сега във фискалния резерв можеше да има 7-8 млрд. лв. и въобще да не се притесняваме за каквито и да е било плащания по външния дълг. Това обаче не се случи.

Ясно е, че решението за емитиране на нов външен дълг сега е неизбежно, но не трябва да забравяме, че предстои и друго подобно плащане през януари 2015 г. – над 1 млрд. долара.

Още по темата

Откъде да дойдат парите за плащане на външния дълг?

6 мар 2012 17:05

Ако дотогава продължаваме да си трупаме дефицити, поемането на нови дългове ще е неизменна тема – за да финансира както дефицитите, така и това плащане.

С други думи, след като през 2009 г. влязохме в спиралата на дефицитите, през 2012 г. може вече да влезнем и в спиралата на дълговете. Алтернативата е да бъдем благоразумни през 2013 и 2014 г. и вместо да трупаме дефицити, да започнем да възстановяваме изхарченото от фискалния резерв.

Именно това е и основната идея на фискалния резерв – да заделим пари, с които да може да посрещаме спокойно плащанията по дълговете си.

Още икономически коментари четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase