Европейската комисия констатира, че санкциите срещу корупцията на високо ниво в България, измамите с еврофондове и организираната престъпност не са достатъчни.

Междинният доклад за правосъдието и вътрешните работи у нас, който беше представен в Брюксел, посочва и серия негативни констатации за реформата в съдебната система и назначенията там, както и за контрола на доходите и имотите на висшата администрация, съобщи БНР.

Даренията за МВР все още поставят въпроси за отчетността и финансовата прозрачност, както и рискове за заобикаляне на правилата за обществени поръчки, пише още в доклада.

Развитието на ситуацията в България през последните месеци сочи необходимостта от по-засилени действия за изпълнение на препоръките на комисията в редица области, се отбелязва в текста.

За пример се посочва обсъжданият в парламента закон за отнемане на имущество, който според ЕК трябва да има възможно най-широко приложение, като се опира на силни институции.

Според ЕК е необходимо да бъде предприет подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика по важни дела, а повишаването в длъжност и атестирането в съдебната система следва да бъде напълно прозрачно и обективно.

Необходимо е да се реформира процесът за избор на Висшия съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и спазване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система.

Постановяваните решения и наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, които се разследват или които са на съдебна инстанция, трябва да демонстрират убедителните резултати, необходими за постигането на действителен възпиращ ефект, пише в доклада, цитиран от БТА.

В рамките на механизма за България бяха зададени следните показатели, сред които приемане на изменения в Конституцията, които да премахнат всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система; гарантиране на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс; докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко по отношение на досъдебната фаза; продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефикасността; оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

Комисията наблюдава също вземането на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление, както и прилагането на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имуществото на престъпниците.

При представянето на докладите за България и Румъния говорителят на ЕК Марк Грей постави акцент върху връзката им с шенгенското членство на двете страни. Той припомни, че председателят на ЕК Жозе Барозу и комисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом в последните месеци многократно са подчертавали, че за ЕК мониторинговият механизъм и Шенген трябва да се разглеждат отделно, че България и Румъния трябва да бъдат оценявани справедливо и обективно и че според Комисията двете страни са изпълнили изискванията за членство в Шенген и трябва да им бъде позволено да се присъединят.

През есента на миналата година Холандия обяви, че ще допусне двете държави в Шенгенското пространство, когато види поне два положителни доклада на Комисията.

Говорителят Марк Грей обаче днес категорично отказа да коментира дали тези доклади за България и Румъния са положителни или отрицателни. Беше припомнено обаче, че Комисията е само наблюдател в този процес.

За България са отчетени и известни постижения. Те са свързани най-вече със старта на специализирания съд и прокуратура, резултатите, постигнати от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, и първите решения на Комисията срещу конфликт на интереси. Общата оценка обаче е, че са нужни повече резултати.

В доклада фигурира и призив към България през следващите месеци да постигне тези убедителни резултати, защото през юли предстои оценка на постиженията за 5-годишен период и вероятно тя ще е решаваща и за бъдещето на мониторинговия механизъм.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Европейска комисия
• междинен доклад
• Механизъм за сътрудничество и оценка