За осма поредна година студентите и преподавателите в специалност "Българска филология" в СУ изследват езика на родните депутати.

С 5 въпроса студентите от СУ „Св. Климент Охридски“(СУ) тествали езиковата грамотност на 13 депутати.

Въпросите са по-лесни от тези в матурата по български език и литература отпреди няколко дни. Убедете се сами:

Кое, според вас, е вярното?

1. 130 депутата или 130 депутати
2. Вие сте ходил, г-н депутат, или Вие сте ходили, г-н депутат 
3. вървяли, голями или вървели, големи
4. министър-председател или министър председател
5. девятка или деветка

Верните отговори:
- 130 депутати
- Вие сте ходили, г-н депутат 
- вървели, големи
- министър-председател
- деветка

Съотношението верни–грешни отговори сред депутатите:
1. 2 грешни, 7 верни
2. 7 грешни, 2 верни
3. 3 грешни, 6 верни
4. 7 верни, 2 грешни
5. 4 грешни, 5 верни

На всички въпроси са отговорили само по 9 депутати. Имало е такива, които са отказали да отговорят на конкретни въпроси. По-интересното е, че един народен представител е излъгал, че не е депутат, и е „избягал“.

Друг народен представител е отклонил анкетата с думите: „О, за филология ли ще си говорим. По-късно“.

Обобщението на изследователския колектив: Има депутат, който е дал само един верен отговор. По един депутат от ГЕРБ и БСП са отговорили вярно на всички 5 въпроса.

2/3 от анкетираните са били разпитвани в парламентарното кафе. Освен това са отказали за отговарят поединично, а са давали своите отговори групово, въпреки че анонимността им е била гарантирана.

Естествено, изследването не претендира да е представително, защото кръгът препитани е много малък.

„Няма книжовна норма в българския език, в която депутатите да не допускат отклонения“, заяви д-р Владислав Миланов от СУ, един от ръководителите на проекта. 

Естествено, основният им проблем е силното влияние на разговорния език върху речта.

За да проучат речта на депутатите и министрите в кабинета, изследователите са използвали телевизионни интервюта, а над 30 студенти са ходили всеки петък, за да слушат парламентарния контрол от началото на политическия сезон тази година.

След анализ се оказало, че най-използваните думи в политическата реч са: „политическа воля“, „приоритети“, „прозрачност“, „визия“ и „конкретика“.

В изреченията на политиците се наблюдава „говорене без съдържание“. Според изследователите дори няма значение, ако разбъркаш частите в тях, те пак ще си останат без съдържание.

Речта е тежка, с много синоними и метафори, няма политици, които да говорят ясно и конкретно. Използват се клишета и манипулативни изрази.

Според изследването се наблюдава и преекспониране на Аз-формата, което е един от показателите и на езиковата агресия в речта на народните представители: отговарят на неудобни въпроси с въпрос, „Вие ли ще ми кажете?“, използват изрази като „повторете още веднъж“ и „ще започнем консултации“. 

Всеки втори политик използва въвеждащи конструкции и маркери: „вижте“, „значи“, „разбирате ли“, „много ми е важно“, „чуйте ме“.

В речта на депутатите се отличават:
      –  "ме" окончание (удариме, носиме, ходиме, кажеме),
      –  диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ),
      –  мек изговор (бъд'е, ц'ели, пол'ит'иката),
      –  промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек'во, голями).

Има политици, които носят диалектното говорене от Източна или Западна България: „кучИта“, „тИлИвизия“, „имашИ“, „повИчИ“, „ниЙ бяхмИ“, „дъщИря ми“, „шЪ бъдИ“.

Оказа се, че за да обяснят изговорните промени, свързани с ятовата гласна на студентите си, преподавателите от СУ давали пример с речта на последните трима премиери. Симеон Сакскобургготски използва „вервайте“. Сергей Станишев – „голями“, а Бойко Борисов – „се смеха, видеха“.

Прoучванията на изследователите са събрани и ще продължават да се качват в първия по рода си Корпус за политическа реч – political.webclark.org.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Народно събрание
• изследване
• депутати
• Софийски университет
• Политическа реч