Депутатите приеха и на второ четене закона за електронните съобщения. Управляващите увериха, че няма да бъде въведена система за директен достъп на МВР до нашите телефонни разпечатки и имейли, така наречения интерфейс.

„След като такова е желанието на гражданското общество и не можахме да го убедим, че няма да се злоупотребява – няма да има такъв достъп”, категоричен беше зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

Малко по-късно обаче парламентът гласува точка, в която въвежда „прехващащ интерфейс”.

Това, цитирам, е „система от мониторинг център и други входно-изходни програмно технически средства”.След като депутатите гласуваха точката,  правозащитниците, които наблюдаваха дебатите от балкона в пленарната зала, се изправиха и облякоха жилетки с надпис „Ние не сме терористи!”.

Представителят на протестиращите Асен Генов обяви, че в окончателния вариант на закона не е отхвърлена възможността да ни следят и подслушват безконтролно и да създадат електронни досиета на българите.

Христо Бисеров от ДПС обясни, че според европейското законодателство „прехващащ интерфейс” е точката, която се намира в оператора и към която МВР може да се прикачи. Депутатът предположи, че законът за електронните съобщения ще узакони практика, която вече съществува. Тоест, че интерфейсът съществува и се ползва.

Красимир Ципов обаче контрира – интерфейсът няма нищо общо с разпечатките. Свързан е с подслушването, което е обект на закона за СРС. „Тъй като не може да залегне в закона за специалните разузнавателни средства, се прави тук”, поясни Ципов.

Любопитен е и въпросът за какви престъпления службите ще имат право да искат разпечатки.

Тук конституцията е пределно ясна. В член 34 се казва, че свободата и тайната на кореспонденцията ни са неприкосновени. Изключение се прави само при разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.

В закона обаче замалко щеше да мине предложението МВР да иска разпечатки и за по-леки престъпления, като клевета, дребно хулиганство и така нататък.

В крайна сметка депутатите приеха предложението трафични данни да се изискват само за тежки (над 5 години) и компютърни престъпления. Уловката тук е в готвените изменения на Наказателния кодекс, който предстои да се разгледа на второ четене.

НК предвижда рязко повишаване на наказанията, така че престъпления, които сега се приемат за по-леки, да се превърнат в тежки с над 5 години затвор. По този начин след приемането на НК МВР ще разшири обсега на престъпленията, за които ще може да иска трафични данни.

Другият спорен въпрос, който се отнася до мобилните оператори, намери компромисно решения. Те ще имат до 72 часа да предоставят исканата информация. Досега в някои случаи се бавеха с месеци. Ако тази практика продължи обаче, ги грози глоба до 100 000 лева.

Според ГЕРБ 98% от исканията за трафични данни са към големите мобилни оператори. Затова малките интернет доставчици едва ли ще имат затруднения със спазването на закона. Операторите ще бъдат задължени да пазят трафичните данни една година.

От ДПС поискаха в случаите, когато са следени трафични данни, но те не са използвани като доказателствен материал – следеният човек да бъде уведомен.

„Органите на изпълнителната власт да плащат за това, което поръчват, за да можем ние да контролираме. Когато плащането е било нецелесъобразно – ние да знаем”, аргументира се Бисеров. Това предложение обаче не беше прието.

По време на дебатите в пленарната зала пред Народното събрание имаше протест. Въпреки че беше „2 в 1” – срещу закона за генномодифицираните организми и срещу електронните съобщения. На него присъстваха не повече от 20 души.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Oще от Политика

Вицепрезидентът: Не пипайте историята, свята е

17:45 25

Рая Назарян готова да свика извънредно заседание на НС

14:35 37

МС не е получил от ЦИК проектодоговор за наемане помещения за машините за вота

10:35 19