Снимка: БГНЕС

На 30 август Българската православна църква чества празника за пренасяне на мощите на св. Александър Невски. По този повод в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще бъде отслужена празнична архиерейска света литургия, предстоявана от Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, съобщиха от Българската патриаршия.

Началото на светата Божествена литургия е от 9:30 ч.

Приканват се благочестивите православни християни да вземат молитвено участие в тържеството на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", се казва в съобщението от Българската патриаршия.

Св. Александър Невски е роден през 1220 г. Живял е по времето, когато руските земи били под татарско владичество. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при река Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен "Невски".

Преди години, при посещение в Москва на църковна делегация, водена от българския патриарх Максим, беше получен безценен дар - частица от мощите на св. княз Александър Невски. Великият руски княз се е прославил като смел защитник на православната вяра и на своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си е пожелал да приеме монашеството. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра, където извършват много чудеса.

На 18 октомври 1998 г. след светата литургия с тържествено литийно шествие от Синодалната палата богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца беше пренесена и положена за поклонение в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Честваме паметта на цариградските патриарси Александър, Йоан и Павел

Днес се почита паметта на трима цариградски патриарси, живели в различни епохи, но и тримата се отличили с праведен живот и станали пример за всички християни от всички времена.

Свети Александър бил роден в Мала Азия в 239 г. Добре образован в християнската вяра, станал свещеник и служил в архиепископията на Византион (преди да се нарече Константинопол). Бил в напреднала възраст, когато в Църквата започнала да се разпространява ереста на александрийския свещеник Арий. Затова в 325 г. в град Никея (днес Изник в Турция) бил свикан от император Константин Велики вселенски събор, за да се реши спорът около ереста на Арий. Събрали се епископи от цялата империя. Цариградският архиепископ Митрофан обаче бил вече престарял и затова изпратил сътрудника си свещеник Александър да защитава православната вяра. С негово участие съборът осъдил арианството. След това изпратили Александър по епархиите да разгласи решенията на събора. А когато Митрофан починал, той бил избран за цариградски архиепископ и дванайсет години да ръководил Църквата с разум и благост. Упокоил се в 337 г.

Свети Йоан IV Постник, родом от Кападокия, бил известен като строг постник, откъдето е и прозвището му. В 582 г. бил избран за цариградски патриарх. При него официално патриархът на столицата започва да се нарича "вселенски". Ръководил Цариградската църква до смъртта си в 595 г.

Свети Павел IV, родом от Кипър, се отличавал с голямо милосърдие. Бил избран за цариградски патриарх в 780 г., но почувствал, че не може да оглави борбата срещу иконоборците и се оттеглил през август 784 г. Скоро след това починал в мир.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase