Южната граница е била минирана с ПСМ-1 , при настъпване никой до 30 м не оцелява

Пожарът в планината Али ботуш на границата с Гърция се усложни внезапно от наличието на действащо все още минно поле.

Какви са тези мини и кой ги е поставил?

На границата с Гърция по време на Студената война срещу врага Гърция са били устроени 71,27 км противопехотни минни заграждения с обща площ 53 456 дка. Поставени са и 13 926 български мини ПСМ-1, т.е. пехотни скачащи мини. Това съобщава сайтът otbrana.com, като се позовава на интервю с полковника от запаса Атанас Гоневски, който изпълнява операцията по разминирането на нашата част на българо-гръцката граница.

Какво представлява ПСМ-1?

При задействане тя отскача от 50 см до 1,5 м и пръска 1200 стоманени сачми. Мъртвият й радиус е 30 м, което означава, че до 30 м никой не може да оживее. Радиусът на поражение е до 80 м. Това обяснява полковник от запаса Атанас Гоневски, началник на Инженерно-техническия сектор в Национална служба „Гранична полиция“ от 1998 до 2001 г.

На него, на един друг колега и съответните екипи им е възложено със специална заповед да минират южната ни граница. Било през т.нар. Студена война. Пак на него, но преди 30 години, се пада да организира и да ръководи самото разминиране.

Разминиране

„През 1992 г. по разпореждане на тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов извадихме и унищожихме първите 227 мини и така освободихме една нива в с. Кушла край Златоград. Беше планирано да завършим разминирането до края на 2001 г.“, припомня полковник Гоневски.

4–5 години по-късно друг министър на вътрешните работи – Богомил Бонев, наредил и били създадени два екипа по шест човека. От септември до октомври 1998 г. извадили и унищожили 2224 мини, а до ноември още 2202. Окончателното разминиране било през 1999-а. През пролетта извадили 2641 мини в района на Момчилград. Участъкът там е окончателно разчистен през август същата година, когато са извадени още 1419 мини. Последно са ликвидирани минните полета край Смолян, като са унищожени 1469 броя.

Имало различни случаи. Четирима нарушители например задействали четири мини. Единият от тях оживял със 120 попадения, а другите загинали. Гърците също си имали минни полета. Охранявали с тях линията „Метаксас“. Това е верига от укрепления, построени по продължение на гръцко-българската граница и замислени като защита на Гърция в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Техните минни полета били на 2 м от нашата бразда. Те започнали разминирането след нас.

Всичките 13 926 мини са взривявани една по една. На границата с Гърция са били поставени 13 926 български мини ПСМ-1, т.е. пехотни скачащи мини. Никой не би утилизирал мини, стояли в земята 19–20 години. Не излязло скъпо. Тротилът го имало на склад. Не е купуван.

„На нас, разбира се, ни плащаха. Когато започнахме през 1992-ра, командващият ни награди с по една заплата. През 1997–1999 г. премията ни за мина беше една минимална работна заплата – 37 хил. тогавашни лв., или 37 лв. сегашни. Мините не бяха малко и това повлия на пенсията ми“, обяснява полковникът. Животът на всеки е бил застрахован за 10 хил. лв., т.е. тогавашни 10 млн. лв. Нямало сериозни произшествия, но рискът бил голям.

От 72 до 74% от поставените по онова време мини били налице. Другите се взривили най-вече от животни. От разминираните 95% били годни.

Колко минни полета е имала България?

Тогава България заявява, че има 72 минирани полета на територията си, създадени през Студената война. По южната ни граница с Гърция имало 68 минирани полета по протежение на 71 км. Границата ни с Турция също била минирана. Външното министерство съобщава, че България не е полагала минирани полета по границите си с Румъния и Македония. Обезвреждането на всички противопехотни мини в минираните полета е завършено до 31 октомври 1999 г. Крайният срок за България, установен от „Договора за забрана на мините”, за завършване на разчистването на минните полета беше 1 март 2009 г.

Република България е страна по Отавската конвенция от 4 септември 1998 г. В съответствие с разпоредбите на Конвенцията към 31 октомври 1999 г. всички минни полета на територията на страната бяха премахнати, а към 20 декември 2000 г. бяха унищожени и наличните запаси от противопехотни мини (общо 881 970 бр.), като за учебни и тренировъчни цели бяха запазени 4000 бр.

Атанас Гоневски е завършил ВНВУ „Васил Левски“ и Военната академия „Георги С. Раковски“. Службата му преминава в Гранични войски като командир на сапьорен взвод и сапьорна рота, началник на инженерна служба, старши помощник в отдел „Инженерни войски“ на управление „Гранични войски“ и началник на отдел, за да стигне до началник на Инженерно-техническия сектор в Национална служба „Гранична полиция“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase