Протестите на енергетиците и миньорите насочиха вниманието и към въпроса знаем ли как да трансформираме минните райони. В този плавен преход голям опит имат страни като Германия и Люксембург.
"Основната разлика в начина, по който са се трансформирали предишни минни региони в Германия и Люксембург, е, че там процесите отнемат много дълъг период и изискват дългосрочно планиране - нещо, което в България все още не се е случило. Добър пример, който може да посочим, е, че в самите региони, в които се добиват въглища или се произвежда стомана, се разработват детайлни планове", каза градският изследовател в университета "Еразмус" д-р Божидар Иванов за "България сутрин".
"Добър пример е използването на отворените пространства - да се трансформират в изкуствени езера или комплекси, които да бъдат интегрирани в цялостна територия, която да може след това да изпълнява нова функция. В Люксембург се запазват част от производствата, адаптират се към по-екологични стандарти, но останалата част се превръща в регион, който в момента е изключително популярен за туризъм", допълни д-р Иванов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той подчерта, че във всички случаи става въпрос за загуба на работни места.
"Това е неизбежно до голяма степен. Това, което се е случило в някои региони, е, че на част от служителите им се дава възможност да бъдат наети в самата рекултивация на регионите. От друга страна - самото извеждане от експлоатация отнема много дълги години, не може да се каже от днес за утре, че заетостта на всички хора, които работят там, ще изчезне. Да, има загуба на работни места, но с подходящи мерки и социално планиране може да бъде предложена алтернативна заетост", категоричен е градският изследовател.
Според него решенията, които може да са подходящи за Перник, е възможно да не са подходящи пък за Кюстендил и Стара Загора.
"Това, което може да се вземе съвсем реалистично, е как голяма част от тези големи индустриални комплекси да бъдат използвани за възобновяеми енергийни източници. Това ще позволи заетостта на хората да бъде задържана в енергийната индустрия. Преквалификацията е процес, който може да бъде планиран за 10 години, но ще отнеме още повече. Това, което се случва, е, че ние вече сме загубили около 5 години, защото ЕС го обяви преди 5 години и това беше за всички държави членки - да се постигне този преход", подчерта д-р Божидар Иванов.
Той добави, че България е една от последните, която въвежда териториалните планове.
Гледайте целия разговор във видеото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
52
Пропов
преди 6 месецаАз съм живял в България 40 год. , от 6 год живея в Германия. Като не сте живели в Германия няма как да давате оценки и да сравнявате. Кой какво разправя - това са субективни гледни точки. Не дават пълната картина. Но да си мислиш, че живота е по хубав в БГ, означава само че просто си нямаш хабер от живота в Германия. Каня всички уволнени миньори насам. Тук има работа за всички и доходите на обикновения работник ти позволяват да живееш добре.
51
Анонимен
преди 6 месецаДо 44. За преквалифициран те ще го направят. Проблема е че в тези райони няма къде другаде да се работи. Няма никакви други предприятия. Затворят ли тецовете всичко там ще се обезлюди
50
Анонимен
преди 6 месецаА той достатъчно ще има ли от слънчевите панели? Направени ли са дългосрочни разчети или пак после ще видим?