Протестите на енергетиците и миньорите насочиха вниманието и към въпроса знаем ли как да трансформираме минните райони. В този плавен преход голям опит имат страни като Германия и Люксембург.

"Основната разлика в начина, по който са се трансформирали предишни минни региони в Германия и Люксембург, е, че там процесите отнемат много дълъг период и изискват дългосрочно планиране - нещо, което в България все още не се е случило. Добър пример, който може да посочим, е, че в самите региони, в които се добиват въглища или се произвежда стомана, се разработват детайлни планове", каза градският изследовател в университета "Еразмус" д-р Божидар Иванов за "България сутрин".

"Добър пример е използването на отворените пространства - да се трансформират в изкуствени езера или комплекси, които да бъдат интегрирани в цялостна територия, която да може след това да изпълнява нова функция. В Люксембург се запазват част от производствата, адаптират се към по-екологични стандарти, но останалата част се превръща в регион, който в момента е изключително популярен за туризъм", допълни д-р Иванов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че във всички случаи става въпрос за загуба на работни места.

"Това е неизбежно до голяма степен. Това, което се е случило в някои региони, е, че на част от служителите им се дава възможност да бъдат наети в самата рекултивация на регионите. От друга страна - самото извеждане от експлоатация отнема много дълги години, не може да се каже от днес за утре, че заетостта на всички хора, които работят там, ще изчезне. Да, има загуба на работни места, но с подходящи мерки и социално планиране може да бъде предложена алтернативна заетост", категоричен е градският изследовател.

Според него решенията, които може да са подходящи за Перник, е възможно да не са подходящи пък за Кюстендил и Стара Загора.

"Това, което може да се вземе съвсем реалистично, е как голяма част от тези големи индустриални комплекси да бъдат използвани за възобновяеми енергийни източници. Това ще позволи заетостта на хората да бъде задържана в енергийната индустрия. Преквалификацията е процес, който може да бъде планиран за 10 години, но ще отнеме още повече. Това, което се случва, е, че ние вече сме загубили около 5 години, защото ЕС го обяви преди 5 години и това беше за всички държави членки - да се постигне този преход", подчерта д-р Божидар Иванов.

Той добави, че България е една от последните, която въвежда териториалните планове.

Гледайте целия разговор във видеото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Германия
• Люксембург
• Енергетици
• загуба на работа
• Божидар Иванов