fallback

Общ преглед
Всяка година на 10 март България отбелязва Деня на Холокоста. Близо 50 хиляди български евреи са спасени през Втората световна война. Тази година оттбелязваме 77 г. от паметното събитие.

Чрез поднасяне на цветя на Паметника на спасението, намиращ се в парковото пространство между Националната художествена академия и сградата на Народното събрание, беше почетена паметта на онези достойни българи, които не са допуснали те да отидат в лагерите на смъртта.

Положени бяха и цветя в памет на 11 343 евреи депортирани от администрираните от Царство България територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот.

На кратката церемония по поднасяне на цветя присъстваха кметът на град София Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на външните работи и национален координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев, посланик Пламен Бончев, ръководител на българската делегация в Международния алианс за възпоменание на Холокоста, председателят на Организация на евреите в България "Шалом" – доц. д-р Александър Оскар и Н. Пр. Йорам Елрон, посланик на държавата Израел в България.

По-рядко обаче се споменава друга заслуга на България - спасените близо 250 еврейски деца от Западна Европа, които са преминали през страната ни.

"Това е било част от план за спасяване на 50 хиляди деца. Било е изключително трудно решение за всяко семейство да определи кое от децата им ще бъде изпратено в Обетованата земя, т.е. ще бъде спасено от репресиите на фашистите. Проблем е било и доколко децата ще свикнат на новото място, далеч от родителите си", разказва пред БНР проф. Дина Порат - научен секретар на Института за изследване на Холокоста "Яд Вашем" в Ерусалим и директор на Научния център "Кантор", изследващ антисемитизма.

"Децата са били първите, които са били изпращани, още със слизането им от вагоните за депортация, към газовите камери и пещите. Прекрасно е, че в българското външно министерство е имало четирима смели дипломати, които са подписвали транзитни визи, с които те да преминат през България. Жалко е, че толкова малко са успели да бъдат спасени", изтъква проф. Дина Порат.

По думите й малка част от децата и част от младежите на 18-20 години успяват да оцелеят сред целия ужас в лагерите на смъртта, гетата и партизанските отряди. С освобождаването им съдбата им не става по-лека. Когато се завръщат в родните си места, откриват, че цялото имущество на семействата им е откраднато от съседи.

В домовете им живеят други семейства и не са склонни да им ги върнат. Децата са се считали за сираци. Имало е случаи да бъдат убивани от тези, които са присвоили домовете и имуществото им. Нямало ги родителите, за да ги защитят.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

31

Българин

преди 4 години

Няма състав на т.нар. "народен съд", в който да няма поне един евреин. Най-жестокият следовател садист след 9 септ. е Изидор Зеев. "Нежният" поет Валери Петров/Меворах пише в Р. дело от 25 септ., 1994 г. "Стреляй верно и забивай ножа дълбоко". Написва и поемата "народен съд". Убиецът на ген. Луков е еврейката Виолета Якова и на нейното име има улица в Люлин. А дядо Вазов е написал стихотворението "Жидов гроб". Хайде да го прочетем!

30

Еврей-миньор

преди 4 години

Паметникът е чудесен, само дето малко прилича на ...

29

Анонимен

преди 4 години

Ъхъ.... Гледайте Монито, и компания и празнувайте...........

fallback