Отбелязваме 77 г. от спасяването на българските евреи

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Чрез поднасяне на цветя на Паметника на спасението, намиращ се в парковото пространство между Националната художествена академия и сградата на Народното събрание, беше почетена паметта на онези достойни българи, които не са допуснали те да отидат в лагерите на смъртта.

Положени бяха и цветя в памет на 11 343 евреи депортирани от администрираните от Царство България територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот.

На кратката церемония по поднасяне на цветя присъстваха кметът на град София Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на външните работи и национален координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев, посланик Пламен Бончев, ръководител на българската делегация в Международния алианс за възпоменание на Холокоста, председателят на Организация на евреите в България "Шалом" – доц. д-р Александър Оскар и Н. Пр. Йорам Елрон, посланик на държавата Израел в България.

По-рядко обаче се споменава друга заслуга на България - спасените близо 250 еврейски деца от Западна Европа, които са преминали през страната ни.

"Това е било част от план за спасяване на 50 хиляди деца. Било е изключително трудно решение за всяко семейство да определи кое от децата им ще бъде изпратено в Обетованата земя, т.е. ще бъде спасено от репресиите на фашистите. Проблем е било и доколко децата ще свикнат на новото място, далеч от родителите си", разказва пред БНР проф. Дина Порат - научен секретар на Института за изследване на Холокоста "Яд Вашем" в Ерусалим и директор на Научния център "Кантор", изследващ антисемитизма.

"Децата са били първите, които са били изпращани, още със слизането им от вагоните за депортация, към газовите камери и пещите. Прекрасно е, че в българското външно министерство е имало четирима смели дипломати, които са подписвали транзитни визи, с които те да преминат през България. Жалко е, че толкова малко са успели да бъдат спасени", изтъква проф. Дина Порат.

По думите й малка част от децата и част от младежите на 18-20 години успяват да оцелеят сред целия ужас в лагерите на смъртта, гетата и партизанските отряди. С освобождаването им съдбата им не става по-лека. Когато се завръщат в родните си места, откриват, че цялото имущество на семействата им е откраднато от съседи.

В домовете им живеят други семейства и не са склонни да им ги върнат. Децата са се считали за сираци. Имало е случаи да бъдат убивани от тези, които са присвоили домовете и имуществото им. Нямало ги родителите, за да ги защитят.