Снимка: Pixabay
fallback

Проблемите във висшето образование са очевидни. Днес парламентът направи стъпка напред към промяната и прие промени в Закона за висшето образование. Но според БСП действията са закъснели, а промените крият рискове.

"Искам да уточня, че може би сме закъснели за необходимите промени във висшето образование. 20 години ние виждаме как системата върви по инерция. Оставихме пазарът до голяма степен да регулира и системата на висшето образование. Държавата на практика отсъстваше в един толкова важен сектор, какъвто е системата на висшето образование", коментира депутатът от БСП Николай Цонков в студиото на Bulgaria ON AIR.

По негови думи са се натрупали сериозни проблеми, като част от тях са свързани с начина на оценяване на качеството на образованието и механизма за финансиране.

"Големите промени, които се залагат в този закон са в две групи - първата е начинът на управление на университетите и контрола при самоуправлението на университетите, включително и разходване на средствата и втората група са процедурите при извършване на акредитацията. Ние имаме резерви за първата група промени, които се правят", разкри Цонков в студиото на "Денят ON AIR".

Депутатът заяви, че предвидените промени налагат контрол върху автономията, която може да е научна, академична и административна, но контролът трябва да се упражнява само върху финансовото изразходване на средства. 

Според него броят на висшите училища не бил голям и бил в едно добро съотношение спрямо населението ни.

"Трябва да намалим броя като прием в държавните университети, но това не трябва да бъде за сметка на финансирането на висшето образование и да се засили научните изследвания като основно направление", сподели Цонков.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

27

Продължение на 27

преди 4 години

Има институти, в които дремят на заплата до 70 г. хора, които през последните 10 г. не са публикували нищо, не са били включени в никакъв проект и в най-добрия случай са преподавали на хонорар тук и там. Някои дори това не отчитат, ами пишат че работят по някаква тема. И толкоз.Как е възможно това ли? Ами след като поне 5-6 човека от хабилитирания състав са му роднини или е взел навремето на работа роднини на други професори, които пък са назначили в техните институти негови близки. Връзкари.

26

Продължение на 26

преди 4 години

Една от монографиите, написани от него в периода, за който се отнася атестацията, не била точно в сферата на онази област от науката, която се преподавала в неговия факултет. В рамките на този период човекът беше публикувал няколко книги, но системата на точкуване била нагласена така, че не му достигнали няколко точки.И това се случва.В замяна на това пък в БАН, след като навършат 68 г., ръководството преценява дали да не ги остави до 70 г. Случва се да дремят на заплата до 70 г. лица, които

25

Анонимен

преди 4 години

Професорите наистина трябва да бъдат пенсионирани на 68 г. Но в някои ВУЗ-ове си правят точкови системи, въз основа на които атестират преподавателите и ако не съберат нужните точки ги пенсионират по-рано. Това всъщност се прави с оглед на наличните парични средства, така нагласяват точките, че да могат да освободят хора, навършили общоприетата пенс.възраст.Така преди няколко години в ТУ пенсионираха професор на 65 г., когото познавам лично. Една от монографиите му не била точно в областта ....

fallback