Снимка: Булфото архив
fallback

Бизнесът покани чиновниците да се включат в индустрията, където имало недостиг на работни места. За разлика от нея, в администрацията заетите не намалявали, въпреки че всяка година населението на България е по-малко с 50 хил., коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал на заседанието на НСТС.

Oще по темата

По думите му за следващата година за увеличение на заплатите в публичния сектор са предвидени 900 млн. лв, а заетите в него са "добре дошли в икономиката".

Велев пак за болничните: Двойно са се увеличили!

Иначе според Велев безработица практически няма. Има хора, които не искат да се преквалифицират, за да заемат работата, която я има. Има огромен недостиг на човешки ресурси, изтъкна той.

По две теми беше най-ярко изразено противопоставянето между работодатели и синдикати.
Работодателските организации приветстваха това, че държавата смята да преразпределя по-малко средства през бюджета и повече да остават у хората и бизнеса. Мнението на синдикатите обаче беше, че това не е толкова хубаво.

Според Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" именно държавата е гарант за справедливото им разпределяне. Тя каза още, че данъчната ни система натоварва гражданите, включително социално слабите, чрез плащането на ДДС в потреблението и данъците върху доходите. Нямало и стъпки за минимизиране на недекларирания доход, нито някой осъден работодател за укрити осигуровки, каквато практика съществувала.

"Социалната политика е замразена. Едва половината от българските деца получават детски надбавки", критикува бюджета Григорова и предложи по-високо облагане на високодоходните групи.

Другата тема очаквано беше минималната работна заплата, която работодателите смятат, че не трябва да бъде увеличавана административно, а определяна по икономически сектори между бизнес и синдикати. Любослав Костов от КНСБ заяви, че заложеният ръст от 50 лв. не е достатъчен и тя трябва да стане 50% от средната.

Като цяло работодателите подкрепиха бюджета, защото е балансиран, данъците не се променят, икономиката изсветлявала. Обичайно те критикуваха нарастването на минималните осигурителни прагове - с 5.4% за 2020 г. заради ръста на минималната заплата, и отново поискаха те да бъдат премахнати.

Като положително беше отчетено увеличаването на разходите за образование, но бяха поискани политики за демографско развитие и повече пари за култура, която била "плахо добавена".

Бизнесът предложи минималните осигурителни прагове за земеделците, които догодина се предвижда да нараснат от 400 на 610 лв., да се увеличат на две стъпки.

Заседанието не мина и без да се спомене изборната обстановка. Работодателите очакват догодина, когато няма избори, да се случат непопулярни реформи, а финансовият министър Владислав Горанов се оправда с тях за това, че времето за коментари по бюджета не стига.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

175

Кк

преди 4 години

Някой може ли да сподели др.Велев какъв е работодател ?Като какъв тръгнал? Откъде ?Как?П.с. Докато не се научите как се плаща и работници няма да видите!

174

Ставри

преди 4 години

До скоро за позицията овчар искаха 3 чужди езика и 4 висши. Сега вече ги вземат без чужди езици и без образование. Това показва че бизнеса в България скоро ще получи това което заслужава.

173

янко

преди 4 години

Български бизнес ,дека е това чудо ,тука само чужди монополи и администрация

fallback