Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си с поредица събития.
Въпреки постиженията, с които могат да се похвалят учените през години, това финансирането си остава основен проблем пред тях.
"Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените", каза пред БНР председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски .Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.
"Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие", призна академикът.
По думите му обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение.
"2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове", обясни той.
БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи.
"Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен", каза още академикът.
"Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините", каза акад. Ревалски.
Според него най-голямото предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
81
До 71
преди 4 годиниТрогна ме с наивната си вяра.Неотдавна слушах страстното изказване на една леля. Почти изпадаше в транс, обяснявайки, че след като защити дисертация, младият човек, дори и да е имал дотогава публикации, трябвало да бъде назначен най-напред като проучвател. После да му отпечатат още 8 публикации, за да стане гл.асистент.В този институт преди 30-35 г., за да те назначат н.с. ст. е била нужна защитена дисертация и 1 публикация или 1 участие в конференция. Лелята тогава е станала н.с.
80
- продължение
преди 4 годинитогава са длъжни да ги назначат направо на позиция гл.асистент.Такова протакане се прави, за да се забави хабилитацията на някого. По закон, трябва да си с минимум 2 год. стаж на науч.длъжност, за да се хабилитираш.За 2 год. стаж като обикновен асистент, човек с много публикации може да защити дисертация, ако я има вече подготвена и, изтекат ли двете години, да представи и хабилитационен труд. Да, ама под претекст, че всеки институт си преценява сам, на някои се пречи да ползват тази възможност
79
Пак до 74
преди 4 годинибез никаква публикация и без никакъв предишен трудов стаж. Но, според закона (поне когато го приеха преди 9 г., сега не знам има ли промяна в това отношение), имаш кратък срок, мисля че беше 2 години да защитиш дисертация. Така че да си правиш сметката.В отделните институти обаче, използвайки постулата за академичната свобода, тълкуват този закон както си искат. Случва се на някои хора с голям стаж и много публикации да им откажат такова назначение с аргумента, че трябва да са с д-р степен. Но