Трогна ме с наивната си вяра.Неотдавна слушах страстното изказване на една леля. Почти изпадаше в транс, обяснявайки, че след като защити дисертация, младият човек, дори и да е имал дотогава публикации, трябвало да бъде назначен най-напред като проучвател. После да му отпечатат още 8 публикации, за да стане гл.асистент.В този институт преди 30-35 г., за да те назначат н.с. ст. е била нужна защитена дисертация и 1 публикация или 1 участие в конференция. Лелята тогава е станала н.с.

тогава са длъжни да ги назначат направо на позиция гл.асистент.Такова протакане се прави, за да се забави хабилитацията на някого. По закон, трябва да си с минимум 2 год. стаж на науч.длъжност, за да се хабилитираш.За 2 год. стаж като обикновен асистент, човек с много публикации може да защити дисертация, ако я има вече подготвена и, изтекат ли двете години, да представи и хабилитационен труд. Да, ама под претекст, че всеки институт си преценява сам, на някои се пречи да ползват тази възможност

без никаква публикация и без никакъв предишен трудов стаж. Но, според закона (поне когато го приеха преди 9 г., сега не знам има ли промяна в това отношение), имаш кратък срок, мисля че беше 2 години да защитиш дисертация. Така че да си правиш сметката.В отделните институти обаче, използвайки постулата за академичната свобода, тълкуват този закон както си искат. Случва се на някои хора с голям стаж и много публикации да им откажат такова назначение с аргумента, че трябва да са с д-р степен. Но

После, след първото атестиране някои ставаха н.с. ст., дори да са публикували само една статия за период от 3-4 г. На други им правеха намеци, че трябва да имат монография, за да станат н.с. ст. И тези намеци идваха от страна на ръководители на секции хабилитирани някога с по 2-3 публикации, под претекст, че нямало достатъчно хабилитирани за нуждите на института. За Беда, това се случваше и през 80-те години.Днес - като обикновен асистент могат да те назначат само по документи, без никаква

Не си много добре осведомен.На позиция научен сътрудник трета степен в отделни случаи назначаваха току що завършили студенти. За беда, това не бяха отличници на съответните випуски, а лица, явили се на конкурс за аспирантура, но класирани на второ място или подали документи да ги назначат като обикновени специалисти, но след събеседване ги преценили, че имат качества на изследователи. Нали разбираш, че това се правеше само за нечии деца.Защитилите дисертация ги назначаваха като н.с. ст.

Една я направиха професор в навечерието на промените. Не доцент, а професор. Беше на около 34 г. Най-напред скоропостижна хабилитация, после професура и то с единствено книжле - нейната кандидатска дисертация с леко променен увод, плюс няколко публикацийки, които показват само що годе някаква обща култура в една от областите на хуманитаристиката. Само че баща й беше сред приближените на Т.Ж. и явно е бил добре информиран, че предстоят промени. Подсигурил си е детето човекът.

72 - Франция ако ще я даваме за пример има 10 универстета при 40 милионно население. тя може да си позволи ранно хабилитиране на учени.България в момента има 52 университета и почти толкова институти. Само в БАН има 2000 хабилитарани лица. това прави толкова много професори и доецент, че титлата се обезценява, затова изкуствено я задържатПо времето когато през 30-те години са съществували само БАН, Софийският университет и Свободният университет масово са се хабилитирали на 33-35 г.

ако на 18 години те приемат в университет учиш две за 1 на 23 излезеш в университета, веднага те вземат на работа а ти си събирал докато си студент теренни материали, които не са публикувани, можеш в рамките на една година да пуснеш само с няколко месеца разлика докторска дисертация и за н.с. трета степен и така на 26 години да станеш научен сътрудник първа степен. това не значи, че си мамино синче, пак трябват сериозни проучвания.

нека не сравняваме Запада с България там има съвсем друга система на оценяване.Ако ще правим такива сравнения през 30-те години в България е и имало 30-годишни порефосори, които са били много сериозни имена в науката, например проф. Яранов.само че тогава трите степени н.с. първа, втора и трета степен НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ., нито пък голям докторСтаваш доктор и веднага след това - доцент. Днес също може да стартираш рано, ако учиш в университета 2 години за една, ако не караш казарма

До Анонимен 70Хабилитират се по-рано, защото така е редно. Само че тук нещата са архаични и битува заблудата, че доцентите и професорите са много. Защото така е удобно. Истината е, че хабилитираните учени в България са малко, по европейските и световните стандарти.

До Анонимен 67Разбирам ти сметките, но всичко е индивидуално. Има не малко доценти под 40 години, които не са "измислени", поне не и за нивото тук. Реално освен докторската степен ти трябва актив от публикации и някои други активности, и често зависи от теб, кога и колко бързо ще ги натрупаш. Има не малко доценти, които са имали публикации още през студентските си години, и не са ги "използвали" за докторската степен. За да станеш доктор, по редица специалности ти трябват само 2-3 публикации.

До Анонимен 67Само че на Запад не един и не двама се хабилитират доста по-рано. защо ли?

66, разбира се че е вярно че има некадърни професори, но не хубаво да се абсолютизира.Има също така и много кадърни професори.Проблемът е, че системата е така измислена, че не награждава трудолюбивите,умните и успешните, а мързеливите и оттук идат бедите. Затова кадърните предпочитат да бягат на запад.

Вие тук си спорете, аз наистина съм на работа и върша нещо. Не мога до безкрай да пиша тук.Но продължавам да твърдя, че пари трябва да се дават само за реално свършена работа.

следват три степени - н..с. първа степен, втора степен и трета степен. минумим по няколко месеца командировки, ходене на терен, събиране на материали за всяка степен. посел - обработка на материалите поне един месец. После писане на сериозен труд - поне 1-2 години, най-често три. накрая има голям докторат, без който не можеш да стане хабилитирано лице и се гледа много сериозно. Опааааа минаха още 3 години.И какво стана дотук - 40 години за сериозен доцент

Писаното за некадърни професори и другите, които им вършат работата е вярно. Случва се кадърният да е и обикновен проучвател (специалист с висше образование). Знам няколко такива случаи. Изгубиха им времето да ги залъгват, че "ще ги пуснат" да защитят дисертация на самостоятелна подготовка. Двама напуснаха, но след като мина половината им трудов стаж. Един го залъгваха до пенсия.По другите институти сигурно също има подобни случаи. Всеки си знае защо остава в научен институт, ако му пречат.

57 - сигурно говориш за частни случаи. В БАН има 4000 души, близо половината са учени. Да, на теория може да станеш и под 40 г но трябва страхотни усилия да положиш. колко души общо стават на 35 години доценти от 2000-3000?Ето малок факти - в университет се влиза към 18-20 г.ако приемем че учиш 5 г - към 24-25 г си завършилведнага да почнеш работа, 3 години докторска не ти мърдат - 28 а като добавим работа на терен, повечето малки доктори са на 30

До Анонимен 57Аааа, байно тук пролича, че или си крайно неосведомен, или се опитваш да манипулираш!И обикновен висшист може да бъде ръководител на проект, има не един и два примера.Кой ти е казал, че под 40 г. не можеш да се хабилитираш? по света това е редовна практика, тук препъват, бавят и разтакават колегите си. За мамините синчета на академиците, разбира се, това не важи.

До Анонимен 57Извинявай, но при теб личи "непознаване на материала". Не е необходимо да си хабилитиран, за да си ръководител на проект (справка - конкурсите на НФНИ и много други). Второ, далеч не всички пари са за института. Изпълнителите на проекта получават хонорари. Трето - няма особено значение, дали си доцент или професор, всичко зависи от личната ти активност. Т.е. нищо от това, което си писал за БАН, не е вярно. Съжалявам.

написал съм това което съм написал - точни науки. Физика, химия, и пр. Естествените науки не ги слагам тук, там също може да се върши работа работа на терен, не е нужно да стоиш затворен в кабинет или лаборатория, те са по-близки до хуманитарните.Даваш частен случай и по него съдиш за 3000 души. Прекрасно ама знаеш ли колко кадъри учени има? да, естествено има и некадърни. Ама то така е навсякъде. При депутатите колко от тях стават за нещо. Е, при учените процентът е доста по-висок.