Черни балони и ковчег пред НС: Искаме грижа, а не "пари на кило"

Снимка: Олег Попов, Dnes.bg

Родители и хора с увреждания се събраха на пети пореден протест пред сградата на Народното събрание с искания да им бъде осигурена адекватна грижа, а не "пари на кило".

С черни балони и ковчег, на който пишеше: "ЧРД 18", те блокираха движението по бул. "Цар Освободител", за да бъдат чути.

Основните им искания са Закон за личната помощ, както и електронен регистър на хората с увреждания, за да може да стане ясно какъв е броят им и какви са потребностите им. Според протестиращите не е достатъчно само да са ясни процентите негодност, а да се отрази медицинската нужда от компенсиране на уврежданията. Друго искане е конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания да започне да се реализира.

"Искаме всякакви видове механизми и средства, които да компенсират уврежданията на тези хора", коментира пред Dnes.bg една от организаторите на протеста Шенай Мустафа от Габрово и допълни, че не трябва да се говори за помощи.

"Помощи се отпускат на социално слаби. Не може признак увреждане да е причина един човек да е социално слаб. За съжаление хората с увреждания са част от бедните", коментира тя.

Отпуснатите 930 лева за деца с над 90% увреждания също са предизвикали хаос според протестиращите. Обществото е останало с впечатлението, че сумата е голяма и проблемите са решени. Но за да получиш тези средства, спират достъпа до всички оперативни програми, осигуряващи лични асистенти, обясни Шенай Мустафа и допълни, че сега не е регламентирано коя част от тези пари са за лична помощ и коя за компенсиране на уврежданията. Другият проблем е, че тези 930 лева се отпускат само до 18-годишна възраст.

"Страшното предстои след навършването на 18 години. Представете си едно непораснало дете, грижите са същите, дори повече. Родителите остаряват, силите им намаляват, а децата остават с подпомагане 135 лева и 80 лева за придружител. С тях живеят двама, защото задължително единият родител остава у дома", допълни Шенай Мустафа.

Тя наястоя, че не иска пари, а държавата да осигури асистент, на който да се плаща и родителят да упражнява професията си. Шенай Мустафа повдигна и въпроса колко много хора не могат да работят заради увреждания.

"Един програмист не може да работи, като е с увреждания на долни крайници. Защо го принизяваме, слагаме му проценти негодност и никой не се интересува за какво е годен този човек", даде пример тя.

Мария Христова от шуменското село Стан е пътувала 400 км, за да дойде пред парламента заедно с 28-годишната си дъщеря.

"Тя е на 28, но има същите нужди като дете на 5-10 години. Има хора, които са на количка, но са ментално запазени. Не могат да сложат всички под един знаменател", обясни тя и настоя за регламентиран закон.

"Не ние да ходим, да плачем, да се молим. В Европа те идват да те питат от какво имаш нужда. Чувстваме се унизени, ощетени, забравени...", сподели протестиращата.

Друга майка също коментира, че трябва да се следва европейския модел, при който всеки човек с увреждания си има бюджет, с който разполага.

"Този бюджет се отпуска след експертни решения. Идва експерт, преценява какви нужди има той и му се отпускат парите по предназначение", допълни Лена Стойчева.