Снимка: архив Reuters

В рамките на едно поколение настъпват такива резки промени, че по-възрастните хора не могат да разберат по-младите.

"Младите си говорят на един език, ние коцукаме след тях и се опитваме да разберем какво говорят", сподели пред Bulgaria ON AIR езиковедът проф. Владко Мурдаров и добави, че по-възрастните хора изостават с новите технологии и това оказва влияние върху езика.

Той даде пример с думата "номофоб" - човек, който се плаши, че ще остане без мобилен телефон.

"С моите колеги сме подсказали, че има такова чудо. Въпросът е дали то ще влезе в речника на българския език", посочи професорът, подчертавайки, че трябва да се прави разграничение между думите, коит се употребяват и тези, които влизат в речника.

Той е на мнение, че журналистите носят голяма отговорност, че вкарват тези нови думи, които остават непознати за широкия кръг от хора. За проф. Мурдаров няма съмнение, че езикът ни ще се променя и ще се нагажда към другите езици.

Преводачът Аглика Маркова вижда проблем в замяната на български понятия с други, които нямат същото значение.

"Защо се говори, че процесът стартира, след като той започва?  Какво лошо има в думите "почитател" и "запалянко", попита тя и посочи, че има думи, които замърсяват езика и са характерни за един определен слой от обществото.

"Народното събрание не може да бъде пример за никакво езиково отношение. Ако всички нови думи бъдат употребявани с разум, не бих възразила. Не виждам нещо лошо да се говори за електорат вместо за избиратели, стига върху това да не се правят свободни съчинения от неграмотни хора", каза още тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase