Целта на наградите "Човек на годината" не е да провокират или създават конфликти, а напротив – да отбележат постиженията и работата на хора, които защитавайки правата на човека допринасят за развитието на цялото ни общество", твърдят от Българския хелзинкски комитет.

След като номинираха Джок Полфрийман за Човек на годината, обществото буквално подскочи. Австралиецът излежава присъда за убийството на студента Андрей Монов през 2007 г. Той е признат за виновен от три съдебни инстанции. Номинацията беше заради активната му дейност в Българското затворническо сдружение за реабилитация.

Но има ли непростими престъпления, възможно ли е разкаянието? Може ли лошият да стане добър? Има ли място за прошка?

След номинацията на осъдения за убийство Полфрийман, българското общество моментално реагира. Гражданската активистка Бетина Терзиева изпрати отворено писмо по случай номинацията на Полфрийман. По думите ѝ след отвореното писмо, БХК е премахнала кандидатурата на Джок, но е оставила тази на сдружението, на което той е председател. Което значи, че физически пак той ще получи наградата, допълни Терзиева.

"Номинацията на Полфрийман беше морален знак и проверка на паметта ни. Човек на годината трябва да е някой, който да е пример за всички нас. Човекът на годината трябва да човек, на който искаме да приличат децата ни, човек, от който можем да се учим", каза Бетина Терзиева в предаването "Днес" по Bulgaria ON AIR.

Терзиева припомни, че на 27 юли 2011 г. е потвърдена присъдата на Полфрийман. Година след присъдата се създава и това сдружение на Полфрийман и той става негов председател. Сдружението се отчита за дейността си на БХК, а Красимир Кънев, който е председател на комитета, е защитавал Полфрийман в Страсбург.

Според пастор Ковачев, който работи с хора, лишени от свобода, престъпниците обаче могат и да тръгнат по нов път. Той признава, че процентът на поправилите се е малък, но не трябва да се търси количество, а качество.

"Ако един само се обърне, много семейства могат да бъдат спасени от неговите престъпления. Промяната не е масова, но се фокисурам върху единиците, които избират новия начин на живот и новата ценностна система", обясни пастор Ковачев.

"Най-лесно е човек да прости собстевните си грешки и най-трудно е да прости чуждите. Веднъж сложен печатът, че е направил нещо противобществено, трудно се изтрива този печат. Когато такъв човек опита да започне отначало, почти винаги получава отказ", коментира още той.

По думите му той е разговарял и с Полфрийман и коментира, че има нещо добро, което се случва с него.

Отец Иван от Нови хан, който е помогнал на 1500 души за 25 години, смята, че само Бог може да реши какво може да се прости и какво не. Той разказва, че много от хората, на които е помогнал, са поели по правилния път, научил ги е да прощават, да не лъжат, да не крадат, да живеят спокоен живот.

"Трябва да умеем да прощаваме, не можем само с омраза да се движим, защото така наказваме самите себе си", каза отец Иван.

За майката на убитите сестри Белнейски обаче е трудно да намери сили да прости на убиеца на децата си.

"Не можеш да простиш на някой, който е убил децата ти. Много ми е трудно да повярвам, че ще има промяна. Те ще си останат такива, каквито са. Щом са го направили веднъж, защо да не го направят отново?", попита риторично Фани Белнейска.

По думите ѝ, ако има смъртно наказание, много хора ще се замислят дали да извършват престъпления. В смъртното наказание тя вижда и възмездие, защото майката на убиеца на децата й, ще се чувства така, както и самата тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• наказание
• смъртно наказание
• престъпление
• прошка