Бойко Борисов. Снимка: БТА, архив

Нова фаза от процеса на усвояване на властта от страна на управляващите наблюдаваме през отминалия месец, коментират в традиционния си анализ от Института „Иван Хаджийски“.

Според анализаторите той протича в две направления – усвояване на средства във връзка с новия заем от 16 млрд. лв. и усвояване на службите за сигурност – заради скандалите в тях.

Още по темата
Споровете около заема и оставката на вътрешния министър Веселин Вучков показаха, че коалицията е стабилизирана само на повърхността.

Както се видя в казуса „Вучков“, рисковете за привидната стабилност на политическото положение в България могат да дойдат както досега отвън, но също и отвътре. С подкрепата си за заема ДПС отново демонстрира готовност да партнира с ГЕРБ по всички ключови въпроси за сметка на несигурните коалиционни партньори, се отбелязва в анализа.

От Института „Иван Хаджийски“ обаче отчитат, че размерът и периодът на вземане на новия заем са индикатор за намеренията на партия ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов, които не са краткосрочни.

Балансиращата роля на Бойко Борисов изглежда все по-видимо подчинена на амбицията за дълъг политически маратон. Борисов експлоатира не само позицията си на стожер на коалицията, но и на гарант на стабилността в българската политика. Неговите ходове целят постепенно, макар бавно и внимателно изтласкване на вътрешните опоненти, но и приобщаване на външните. Ако в първия си мандат Борисов организираше комуникация с обществото, във втория държи комуникация в рамките на елита и подчертава по всички начини незаменимостта си, коментират политическите наблюдатели.

В анализа се посочва още, че личи желание от страна на премиера да оставя мостовете към ДПС непокътнати,  като са налице и нови стъпки за стесняване на влиянието на втората фигура в партията – Цветан Цветанов. Сред примерите за това се посочва прясното предложение на Борисов Румяна Бъчварова да стане министър на вътрешните работи.

Освен все по-откритата борба за надмощие в сектора за сигурност, анализаторите отбелязват и начало на предизборната компания. Според тях до месец-два ще станат ясни и субектите, които ще участват в надпреварата, а за появата на нови сериозни претенденти след април едва ли би имало технологично време.

Иска или не, Борисов има за най-близък партньор именно формацията, която му създава най-големи проблеми – РБ. Тясното им сътрудничество го легитимира и пред Брюксел, и пред САЩ. РБ иззе инициативата и се превърна в най-гласовитият критик на темпото и целите на управлението, посочват от Института.

Според социолозите около стотния ден на кабинета БСП е влязла в опозиционната си роля, но тревожните дни остават. Последиците от казуса с дълга нанесоха тежък удар върху възможността АБВ да бъде алтернатива на БСП в лявото. Ако в предишните месеци изглеждаше, че „Атака“ или ДПС държат инициативата в критиките на властта, то вече БСП заема това място, отбелязват анализаторите. Те посочват обаче и възможността БСП да бъде опакована заедно с „Атака“, да се причисли към антисистемния край на политическия спектър и да бъде поставена в изолация.

Затова според тях е от първостепенно значение за „Позитано“ ще поддържа ли образа си на „голяма партия“. Въпросът е централен, включително и на фона на заявката на депутата Велизар Енчев за създаване на „българска СИРИЗА“, чийто електорат ще бъде търсен най-вече в червено.

По отношение на ДПС от „Иван Хаджийски“ изтъкват, че двойната игра на подкрепяща опозиция продължава. ДПС разбира, че Борисов няма нищо против да си сътрудничат, но не и публично, а на задкулисно равнище, и че това е трайната му линия от съставянето на кабинета насам, смятат анализаторите.

Според тях ПФ може да се поздрави с последователна позиция по казуса със заема и освен това за пореден път се демонстрира, че ПФ и „Атака“ не враждуват непременно за една и съща електорална ниша, а вървят и по собствени коридори.  

Наблюдателите посочват още, че различните позиции сред българския политически елит по украинския конфликт, очертани в последните месеци, са добили още по-голяма плътност. От едната страна са „ястребите“, сред които президентът Плевнелиев, външният министър Митов и военният му колега Ненчев, подкрепяни решително от РБ. На противоположния полюс се намират (очаквано) „Атака“ и (все по-категорично) БСП.

Премиерът Борисов се опитва да балансира - за разлика от отделни случаи в миналото, той вече изобщо не си позволява антируски коментари. Напротив, амбицията му е да демонстрира конструктивност и умение да се разбере с Путин – било за допълнителна тръба от бъдещия „Турски поток“, било за газовия хъб, коментират от Института.

По отношение на международната ситуация анализаторите отбелязват две стратегически линии - към многополюсен свят и към запазването на съществуващия световен ред с хегемонна роля на САЩ.
Според тях в противостоенето на двете стратегически линии става ясно, че основният проблем не е битка за Украйна, а борба за Европа. Все още не е „безвъпросно ясно” какво ще предпочете ЕС: да бъде самостоятелен полюс в многополюсен свят или да приеме по-нататъшната американска хегемония, се посочва в анализа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase