Равенство между БСП и ГЕРБ, реформаторите и Бареков в НС

Изравняване на силите на БСП и ГЕРБ, потенциал за влизане в парламента на движението на Николай Бареков „България без цензура“ и на Реформаторския блок – това показват данните на социологическо проучване на Института за модерна политика за месец декември.

БСП получава подкрепата на 21,2% от общия брой на анкетираните, а ГЕРБ 21.0%. Разликата от 0.2% обаче е пренебрежимо малка и на практика потвърждава изравнените позиции на двете политически сили, регистрирани и в предходното проучване от ноември, отбелязват социолозите.

Въпреки сътресенията в ГЕРБ, свързани с напускането на депутати от парламентарната група, и натискът, който антиправителствените протести продължават да оказват върху управляващите, данните показват, че на този етап не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.

Те са по-скоро в условията на „позиционна война”, отколкото в политическо настъпление или отстъпление, смятат анализаторите.

Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които сега не са представени в парламента, имат потенциал да преодолеят 4-процентната избирателна бариера. Ако изборите се провеждаха към момента на изследването, това са публично заявеният политически съюз на движението на Николай Бареков „България без цензура” с ВМРО и Земеделския народен съюз, и Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.).

Движението на Бареков, заедно с ВМРО и Земеделския съюз, получава подкрепата на 5% от общия брой на респондентите. Тествани поотделно, движението на Бареков получава 3,5% (което сочи потенциал и за самостоятелно влизане в парламента), а ВМРО 1,3%.

Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.) регистрира 4,8% от общия брой на анкетираните. В предходното изследване двете политически конфигурации бяха с разменени позиции.

Известното изоставане на Реформаторския блок се дължи на разцепленията, свързани с напускането на партия „Зелените” (която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0,8%) и партията „Синьо единство”. Друг фактор, който вероятно оказва влияние в тази посока, е трансформирането на Реформаторския блок от гражданска платформа в традиционна партийна коалиция, смятат анализаторите.

ДПС регистрира подкрепа от 4,8% от общия брой на респондентите. Паритет се регистрира между двете националистически партии – „Атака” и НФСБ, които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на анкетираните.

От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира за непартийното Движение „Модерна България” – 1.0%, партията на Светльо Витков „Глас народен” – 1.0%, партия „Зелените” – 0,8%.

Според социолозите се наблюдава ерозия на партийния модел на прехода и липсата на ясна алтернатива на статуквото на този етап.

Почти половината от респондентите – 48,6%, смятат, че в момента България се нуждае от предсрочни парламентарни избори. Малко повече от една четвърт – 26,9%, не одобряват предсрочния вот, докато 24,5% от анкетираните не могат да преценят кое е вярното решение за страната в настоящата политическа ситуация.

Мнението на тези, които подкрепят идеята за предсрочен парламентарен вот, се разделя по въпроса за тяхното евентуално насрочване. За незабавни предсрочни избори се произнасят 24,3% от анкетираните. Докато 23% смятат, че те трябва да се проведат едновременно с изборите за евродепутати през май догодина.

Значително по-малък брой от анкетираните смятат, че предсрочни парламентарни избори трябва да се проведат през есента на 2014 г. – 3,2%. Почти една трета не могат да преценят кога е подходящият момент за предсрочни избори – 32,4%.

Общо 57,3% от анкетираните декларират готовност да отидат до урните, ако изборите се провеждаха към момента на настоящето проучване. Всеки пети (20,7%) твърдо не би гласувал, а 22,1% заявяват, че не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Изследването на Института за модерна политика е направено в периода 12-17 декември 2013 година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase