Болшинството българи оценяват отрицателно работата на Народното събрание, сочи проучване на Института за модерна политика, проведено в периода 12-17 декември.

Работата на действащия парламент се оценява положително едва от 8,1% от анкетираните, докато повече от половината – 58,5% дават отрицателна оценка. Немалък процент – 22,2%, смятат, че работата на парламента не може да се оцени еднозначно, защото има както положителни стъпки, така и търпящи остра критика законодателни решения и действия на парламентарните фракции. Всеки десети (11,2%) заявява, че не може да прецени как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи.

За разлика от Народното събрание, при което отрицателните оценки доминират отчетливо над положителните, данните сочат по-висок дял на положителните оценки за Министерския съвет - 15,7% от анкетираните. Почти половината от тях – 49,3% - дават категорично отрицателна оценка на кабинета „Орешарски”, 22,4% не могат да формулират отношението си нито в положителна, нито в отрицателна посока, а 12,6% не могат да преценят.
Сред отделните министри, най-много положителни оценки получава вътрешният министър Цветлин Йовчев - 20,2%. Не одобряват неговата дейност 26,9% от интервюираните, а 22,6% изразяват неутрално отношение.

След него са министрите: Кристиян Вигенин – с 16% положителни оценки, 27,2% отрицателни и 22,4% със заявено неутрално отношение; военният министър Ангел Найденов съответно с 15% одобрение, 36,9% неодобрение и 24,6% неутрално отношение; социалният министър Хасан Адемов - 14% одобрение, 29,6% неодобрение, 24,7% неутрално отношение; финансовият министър Петър Чобанов - 13,9% одобрение, 25,6% неодобрение, 21,6% неутрални оценки.

Обяснение на обстоятелството, че парламентът събира значително по-голямо неодобрение в сравнение с излъченото от него правителство, следва да се търси преди всичко в това, че Народното събрание е най-откритата публична институция, чиято всекидневна работа е непрекъснато под светлината на прожекторите, посочват от Института за модерна политика.

Това според анализаторите във висока степен стимулира обществената критика спрямо лоши практики и фокусира хроничното недоволство от партийно-политическата система върху законодателната власт. Парламентът е естествената арена на партийните борби, които традиционно срещат неодобрение и скептицизъм от избирателите. За сметка на това, действащото правителство, независимо от присъствието на министри с ясен партиен ангажимент, изглежда по-дистанцирано от динамиката на партийното противопоставяне в законодателния орган и в публичното пространство, отчитат социолозите.

Президентската институция, която е призвана да бъде надпартийна и е базирана на вложената в Конституцията концепция за „неутралната власт”, получава одобрителна оценка от 18,2% от анкетираните и неодобрението на 32,9%. Висок е процентът на респондентите, според които дейността на президента не може да се определи нито само в положителна, нито само в отрицателна посока – 32,5%. Други 16,4% от анкетираните заявяват, че не могат да преценят.

Малката разлика в положителните оценки на правителството и на президента, възлизаща на 2,5% в полза на президентската институция, се дължи главно на публичното ангажиране на държавния глава с една основните политически позиции в обществото - в полза на антиправителствените протести. От това според анализаторите произтича обаче и свиване на одобрението към него, в случая главно до средите на опозиционно настроените избиратели.

Въпреки това в сравнение с Министерския съвет категоричното неодобрение на президентската институция е значително по-малко, за сметка на по-високия процент мнения, които не дават еднозначна и полярна оценка на работата на държавния глава, а намират в нея както положителни, така и отрицателни аспекти.

В рамките на изследването е бил поставен и въпрос за отношението към решението на Народното събрание да остави без промени правния режим на тютюнопушенето на закрито.

Резултатите сочат, че вотът на народните представители по въпроса намира широка обществена подкрепа. Повече от половината от анкетираните – 51,3% подкрепят решението на парламента да остави в сила забраната за тютюнопушене на закрито в заведения, обществени сгради и др. Над една трета (35,8%) искат отпадане на забраната, а без категорично становище по въпроса са 12,9%.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Веселина Йорданова

• НС
• МС
• президент
• Институт за модерна политика