Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език, съобщи Европейската комисия, огласявайки план за справянето с проблема до 2020 г. 

Според данните 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни. 

В ЕС ни следват румънците (40,4%) и австрийците (27,5%) по данни от 2009 г.

Информацията сочи, че почти всеки втори ученик у нас може да извършва само елементарни дейности, като да определи основната тема в текст или да намери отделна информация в него. По класацията от 1 до 5 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учениците в България защитават само ниво 2.

Въпреки плашещата цифра, нещата сега са много по-добре от 2006 г., когато 51% от учениците у нас са се затруднявали с четенето и с интерпретацията на текст.

България има сериозен проблем и с ранното напускане на училище, съобщи Европейската комисия -  българчетата, които не довършват образованието си, са 38%. 

По-лошата новина е, че мнозинството от тях напускат чина след началния курс, докато в Европа тенденцията е за отпадане около 8 клас.

Това значително увеличава риска за българите впоследствие да не могат да си намерят работа заради ниска квалификация и ги обрича на дългосрочна бедност.

В момента в ЕС всяка година 6 млн. души излизат от средното училише, без да са довършили образованието си. В Испания, Малта и Португалия това се случва с всеки трети ученик. Почти две трети от тези младежи са движени от необходимостта да започнат работа. 

В България 73% от отпадналите от училище изобщо не се появяват на трудовия пазар. Подобна е ситуацията и в Словакия (80%), и в Унгария (71%).

На другия полюс са повечето централно-европейски държави, където почти 90 на сто от учениците се дипломират. 

Прави впечатление, че с изключение на България и Румъния, като цяло в новите страни членки има повече хора с добро образование от западноевропейските държави.

Европейската комисия обяви, че ще вземе сериозни мерки да намали от 14,4 на 10 на сто броя на хората, които не завършват средно образование за десет години. 

Предвиждат се различни мерки, сред които по-слабите ученици да не се принуждават да повтарят клас, защото това ги демотивира и те напускат училище. 

Препоръчва се на учениците, които имат лоша успеваемост, да се предлагат допълнителни часове и да се осигуряват преподаватели на майчиния им език. Нашето образователно министерство съобщи, че за 48% от първокласниците тази есен българският няма да е майчин език. 

Друга мярка е развиването на вечерните училища, в които пълнолетни граждани да могат да си довършват средното образование.

Ситуацията с грамотността в Европа е необичайно сериозна, тъй като всеки пети деветокласник не се справя с четенето и писането. 

Близо 80 милиона пълнолетни европейци, или един от трима в трудоспособна възраст, има ниски или елементарни професионални умения. 

В същото време, за да си намериш добре платена работа, вече се изисква висока квалификация. 

За да се справи с проблема Европейската комисия иска да съкрати наполовина неграмотните до 2020 г. 

ЕК обяви, че е съставила работна група от 11 души, специалисти по проблемите на грамотността, начело с холандската принцеса Лаурентин, съпруга на третия син на клалица Беатрикс. 

Принцесата, която председателства първата сбирка на „мъдреците“, съобщи, че е работила като доброволка за ограмотяване на пълнолетни хора в САЩ, където е била студентка по журналистика.

Групата ще има 18 месеца да представи решение на проблема. 

Препоръките ще бъдат дадени за обсъждане на министрите на образованието през есента на 2012 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• неграмотност
• ЕК
• грамотност