Снимка: БГНЕС
fallback

Светът може да премине критичния праг от 1,5°C за глобалното затопляне след седем години, докато емисиите на CO2 от изкопаеми горива продължават да се увеличават, предупредиха учени. Те призоваха страните, участващи в преговорите на COP28, да предприемат "незабавни действия" срещу замърсяването с въглища, нефт и газ.

На срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Дубай се очертават бойни линии за бъдещето на изкопаемите горива, като големите замърсители се опитват да отхвърлят призивите за споразумение за постепенно премахване на въглеродно интензивната енергия, която е причина за повечето парникови газове, причинени от човека.

Според международен консорциум от учени в областта на климата в годишната оценка на Глобалния въглероден проект замърсяването с CO2 от изкопаеми горива е нараснало с 1,1 % през миналата година, като емисиите са се увеличили рязко в Китай и Индия - сега първият и третият най-голям замърсител в света.

Според оценките на експертите има 50 % вероятност затоплянето да надхвърли целта на Парижкото споразумение от 1,5 °C за няколко години до 2030 г., въпреки че отбелязват несигурността около затоплянето от парникови газове, които не са CO2.

"Това става все по-належащо", заяви пред репортери водещият автор Пиер Фридлингщайн от Института за глобални системи към Университета в Ексетър.

"Времето от сега до 1,5 °C се скъсява значително, така че за да запазим шанса си да останем под 1,5 °C или много близо до 1,5 °C, трябва да действаме сега."

Знаковото Парижко споразумение от 2015 г. предвижда страните да се ангажират да ограничат повишаването на температурата значително под 2°С спрямо прединдустриалната ера и за предпочитане до 1,5°С.

Оттогава по-амбициозната цел от 1, 5 °C придобива по-голяма неотложност, тъй като се появяват доказателства, че затоплянето над тази стойност може да предизвика опасни и необратими критични точки.

За да се спази тази граница, според научната група на ООН за климата IPCC емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени наполовина през това десетилетие.

Това се превръща във все по-трудна задача, защото емисиите продължават да се увеличават, установи Глобалният проект за въглеродните емисии.

Глен Питърс, старши изследовател в Центъра за международни изследвания на климата CICERO, заяви, че емисиите на въглероден диоксид в момента са с 6% по-високи, отколкото при подписването на Парижкото споразумение от страните.

"Нещата вървят в грешна посока", каза той.

Това се случва въпреки обещаващия ръст на възобновяемата енергия - ключов въпрос на преговорите за климата в Дубай, където повече от 100 държави подписаха призив за утрояване на капацитета на възобновяемите източници през това десетилетие.

"Слънчевата и вятърната енергия, електрическите превозни средства, батериите - всички те се развиват бързо, което е чудесно. Но това е само половината от историята", каза той.

"Другата половина е намаляването на емисиите от изкопаеми горива. А ние просто не правим достатъчно."

Изследването установи, че на изкопаемите горива се падат 36,8 млрд. тона от общо 40,9 млрд. тона CO2, които се очаква да бъдат изхвърлени тази година.

Няколко големи замърсители отбелязаха спад на емисиите на CO2 през тази година - включително трипроцентно намаление в Съединените щати и 7,4% спад в Европейския съюз.

Но в Китай, на който се падат почти една трета от световните емисии, се очаква 4% ръст на емисиите на CO2 от изкопаеми горива през тази година, сочи изследването, като увеличението е при въглищата, петрола и газа, тъй като страната продължава да се възстановява от ограниченията, наложени от Ковид-19.

Същевременно увеличението на емисиите на CO2 в Индия с повече от 8% означава, че страната вече е изпреварила ЕС като третият най-голям емитент на изкопаеми горива, твърдят учените.

Както в Индия, така и в Китай нарастващото търсене на електроенергия изпреварва значителното внедряване на възобновяеми енергийни източници, каза Питърс.

Емисиите от авиацията са се увеличили с 28% тази година, докато тя се възстановява от ниските нива от времето на пандемията.

Изследването е публикувано в списанието Earth System Science Data.

Земята вече се е затоплила с около 1,2 °C, което доведе до жестоки горещини, горски пожари, наводнения и бури.

Тази година температурите се повишиха до най-високите в историята, а Световната метеорологична организация към ООН съобщи, че през октомври 2023 г. вече са били с около 1, 4 °C по-високи от прединдустриалния период.

Надхвърлянето на 1, 5°C за една година обаче няма да наруши Парижкото споразумение, което се измерва за десетилетия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

24

Тон

преди 5 месеца

Земята има механизмите да регулира емисиите со2 ,при онези зверски изригвания на вулкани нито земята ,нито живота е изчезнал, но когато човек реши да въздейства на природата с така нареченото,климатично инженерство ,тогава има за какво да се беспокойм!

23

Тон

преди 5 месеца

Пълни глупости, малкият ледников период свърши сега се затопляме,повече изпарения,повече дъждове ,повече плодородие,а сухите пояси ще си останат пак сухи,след 100години навлизаме в големият ледников период,така че със нас или без нас времето следва своят цикъл, а всичко останало е лъжа ,нагнетяване на страх ,за което причините са други!не им вярвайте!

22

Анонимен

преди 5 месеца

На природата никой не може да заповяда. Да не е по-добре навсякъде да е сковано от лед. Преди 100 г. Дунав е замръзнал и то за 4 месеца, а никой не е пискал, че ще настане студ и мраз. Капиталистите се чудят как да богатеят и пробутват всякакви страхове. За тях е важно хората да са в паника. Нали и нас ни лъгаха, че като дойде демокрацията ще настане Рай при нас, а за 34 г . така и още го няма. На повърхността изплува шлаката и макс до 8% живеят добре в БГ.

fallback