Черните дупки са мистерия, която обърква астрономите десетилетия наред.  Времето и пространството около тях е така изкривено, че веднъж влязла вътре, дори и светлината не може да се върне обратно.

Според Общата теория на относителността на Айнщайн, в центъра им има сингулярност – място, където масата на много звезди е приравнена до абсолютна нула и погълната от черната дупка.

Но две проучвания, публикувани съвсем наскоро, могат да накарат учените де преосмислят това, което знаят за черните дупки. Може би те не са вечни, а астрономите не са разбрали напълно тяхната природа и как изглежда центъра им, съобщава Live Science.

Астрономите и физиците от много време насам считат, че теорията за сингулярността е погрешна. Ако един обект няма маса, то той би трябвало да има безкрайна плътност. И въпреки че учените често споменават думата "безкрайност", подобни безкрайности не съществуват в природата. Това, което имам предвид е, че това, на което стават свидетели вече преминава отвъд математиката, която съществува. И за това ни трябва нова.

Тази теория най-лесно се обяснява със закона за гравитацията на Нютон. Според него, силата на притегляне се променя според разстоянието между два обекта. Така ако поставим една топка далеч от Земята, нейното тегло ще е едно, доближим ли я – то ще се увеличи. Приемайки това твърдение, ако доближим топката до центъра на Земята, то би трябвало да получи безкрайна сила. Но не това се случва.

Когато доближим обекта до повърхността на планетата, законът на Нютон просто вече не важи. За да се изчисли силата на гравитацията, трябва да се има предвид и масата на Земята. Трябват ни доста по-сложни уравнения.

По-същия начин, теорията за центъра на черната дупка на Анщайн също не може да е вярна. А учените започват да обмислят нови варианти, които се въртят около квантовата гравитация.

Това буквално значи гравитация на съвсем ниски нива и сама по-себе си тя не представлява конкретна теория. Но астрономите дават предложения, които се въртят около квантовата гравитация, които могат да обяснят някои събития в микрокосмоса.

Една от тях е доста необичайна и се нарича "квантова гравитация на бримката". Тя е трудна за доказване математически, но учените от университета в Пенсилвания твърдят, че са достигнали до пробив. Според тях, времето и пространството са толкова огънати в центъра на черната дупка, че продължават да текат в регион в бъдещето, който има структурата на бяла дупка. Докато черната дупка поглъща материя – бяла я изплюва.

Има и друг начин да се обясни тази теория.

Близо до силно гравитационно поле, времето се забавя. А черните дупки притежават най-силните гравитационни полета в цялата Вселена. Тялото, погълнато от черна дупка, подскача вътре в нея, а след това бива изплюто. Но тъй като времето е толкова бавно, този процес отнема невероятно дълъг период. Така според учените, когато черните дупки изчезнат, на тяхно място ще струи само материя из целия Космос.

Теории като тази често се оказват пълна измислица, но са важни за останалите астрономи, които се опитват да разберат най-мистичното нещо във Вселената. Но има серия от необичайни за учените събития, които могат и да потвърдят това откачено твърдение.

Понякога, необичайни космически лъчи връхлитат атмосферата на Земята. А друг път учените стават свидетели на бързи радиоимпулси или огромно количество енергия, което се появява за много кратко време. Тези две също неразгадани космически събития могат да свидетелстват за черна дупка, която се превръща в бяла.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• космос
• астрономия
• научни
• материя
• научни изследвания
• астрофизика
• вселена
• Алберт Айнщайн
• черни дупки
• Исак Нютон
• квантова гравитация
• Обща теория на относителността