2 декември, Арена София, "Сега или никога". Пет години по-късно под този надслов на сцената отново ще се качат едни от най-емблематичните групи на рока, пънка и ню уейва -  "Контрол", "Хиподил", "Ревю" и "Нова генерация". Банди, с чиито песни в края на 80-те и и 90-те години на миналия век израснаха няколко поколения. Банди, които бяха символ на бунта, на жаждата за свобода и демокрация. Песните им са актуални и днес, но дали е носталгия за времето, в което падна комунизма и се зараждаше демокрацията или "Пънку Нема'а Умре"? Разговаряме с бившия фронтмен на "Контрол" Кольо Гилъна, един от символите на българската пънк музика. Преди пет години той заяви, че слиза завинаги от сцената, но на 2 декември той ще е отново на нея. Заради тръпката, кефа и погото.

След 5 години отново се събирате в същия състав за голям концерт. Тръпката при феновете я има, при теб как е?

И при мен има тръпка, защото на 2 декември предстои най-хубавото събитие на годината - в Арена София да се съберат най-емблематичните групи от края на комузима и началото на демокрацията. Сигурен съм, че ще стане много як концерт. Светльо много хубаво го е измислил - "Сега или никога", защото не се знае дали няма да е последен. Ние сме на такива години всички, че не се знае дали след пет години ще може това да се случи.

А защо държите феновете в напрежение цели пет години?

Може би за да има някакъв интерес и очакване. Ако ни виждат всеки месец, ще им омръзнем на хората.

Връщам те на този концерт преди пет години, когато се зарече да е последен. Какво те накара отново да бъдеш част от това шоу?

Тръпката от сцената няма как да изчезне и на 60. С голям кеф ще изляза сцената отново с "Контрол", енергията и експлозията ще бъде на ниво.

Вашите песни бяха своеобразен бунт и отражение на живота, когато започнахте. Те са актуални и днес, толкова ли нищо не се е променило?

То много неща са се променили от тогава, вече има свободно банани и портокали по магазините. От друга страна като демокрация, като свобода, като просперитет има какво да подобряваме. Все още има много бедни хора, има материал за много творчество, жалко, че няма кой да го направи.

Звучи като критика, факт е, че ставаме свидетели на големи концерти само на групи, които са познати вече над 20-30 и повече години. Защо нямате наследници, които да пренесат вашия бунтарския дух в българската музика?

Това си е до поколение. Защо няма ново силно футболно поколение след 1994 г.? Може би е до начин на живот. Има толкова много поводи за протести и за бунтарство, но младите днес не се интересуват. Навремето имаше за какво да се борим, трябваше да свалим цял един строй - комунизма. Направихме го, имахме късмета много групи да творим. Сега също има много групи, но няма тази експлозия. Просто времената са други - хората се промениха, музиката се промени, не е актуален вече пънка. На нашите концерти идват много хора, но явно е от носталгия.

Не е ли противоречие - идват хора, но пънкът "мо'е да умре"?

Според мен това е по-скоро носталгичен интерес, не актуален. Ако го имаше днес, щеше да има и много групи, които ще свирят тази музика и ще бъдат на гребена на вълната. В момента нещата отиват повече към поп музика или мелодичен рок, предимно на английски. Което за България според мен не е много ОК, ама такава е модата, такива са тенденциите. Текстовете на български правят посланията много по-силни, но явно и силните поети липсват. Затова и казвам, че има носталгия, защото с нашите парчета връщаме хората към тяхната младост, към едни бурни и интересни времена.

Не е ли време за една пънк супергрупа?

Ние имахме такава формация - Екс, аз, Ерол от Уикеда и Светльо от Хиподил. Имаше доста интерес, правихме турнета в Европа, тук имаше големи концерти. Но за да съществува такава група трябва да произвежда и собствена продукция. Ние нямахме това време може би, изисква много организация и труд. Аз тогава бях много зает в рекламата и в телевизията, нямах време за музика. Ако правиш музика, трябва да си отдаден на 100%. Но пък и в България трудно може да се издържаш само с музика. На времето, когато бяхме ергени, беше лесно - свириш, харчиш, но знаеш, че утре пак имаш концерт и ще изкараш нещо. Със семейство, с деца, няма как да се прехранваш само с музика, трябва да правиш и нещо друго.

Затова ли и група КГБ се събира толкова рядко?

Това са 8 души, трябва да им намирам постоянно ангажименти, защото и те имат семейства и деца. Трудно е да поддържаш цяла група, ние сме малка държава. Ще минеш на година 10 по-големи града и после няма да има същия интерес. С 20 концерта годишно няма как да се прехранваш.

На една сцена ще сте със Светльо и Васо Гюров, които навлязоха и в политиката. В нито един момент ли не си се изкушавал да "влезеш" и ти?

Никога не съм имал афинитет към политиката. Както е казал народа "Всяка жаба да си знае гьола". Уважавам хората, които влизат в политиката, решенията, които взимат, но не е моето.

Да се върнем на твоето - записа пънк кавър на песента "Приятели" на Тоника СВ. Със сигурност звучи странно, как се роди идеята?

Като се видим с Пецко (също бивш фронтмен на "Контрол") често си свирим. На една от срещите ни хрумна да направим този кавър, получихме разрешение от авторите и стана факт.

Звучи като ранния "Контрол"...

Точна такава беше и идеята. Да бъде изчистено като аранжимент и изпяване, тук е момента да благодаря на Росен, Ерол и Владо Попа, които много ми помогнаха да го запиша, те са основните музиканти. Идеята беше да направим точно парче от 90-те години - същия звук, само китари, без електроника, без клавири, без бас - самото начало на пънка.

Какви са отзивите?

Ако става въпрос за социалните мрежи - не ги следва, влизам много рядко. Стигна до 6 място на Топ 40 на радио Тангра. Но честно да си призная, мързи ме да го популяризирам, да ходя по радиа и телевизии, да му снимам клип.

Означва ли че го направи за твой кеф и следва логичния въпрос - ще има ли още?

Точно това е истината, направих го за мой кеф, да вляза отново в студио, да записвам. Да си върна тръпката от едни минали години. Надявам се да има още, но трябва да я има провокацията, не просто да вляза в студио. Може и авторско парче, като ни хрумне - ще запишем.

Какво би те провокирало за едно ново парче?

Сега е много актуална темата за Българския футболен съюз. Много бих искал да направя песен "Оставка от тук до края на света" или "Махнете се, докато е останала някаква доблест". Говоря за управниците на БФС, които затриха футбола. Хора, които бяха най-обичаните в средата на 90-те години, сега стигнаха до положението все повече да ги мразят. И недоволните стават с всеки ден все повече и повече. На тяхно място бих си вдигнал шапката, но преди това ще запиша едно 10-часово извинение, със сълзи на очите да поискам прошка от тези хора, които са ме търпяли 18 години. Надявам се докато измисля такова парче, те да са си тръгнали.

Сватба, нова песен, отново на сцена - отстрани изглежда като рязък завой и в професионалния, и в личния живот. Щастлив човек ли си и има ли професионална носталгия към времето, когато започнахте като група?

То е носталгия и към времето, когато сме започнали да свирим, и към младостта. Тя няма как да се върне. Всичките тези неща, които се случиха с мен, ме карат да се чувствам спокоен. А когато съм спокоен, съм щастлив! Всичко е наред и се наслаждавам на хубави и усмихнати дни. С Борислав Колев, режисьора на филма "Рокендрол", работим и върху книга. Надявам се догодина, на 27 май, когато ще отбележа 60-годишнината си, да бъде факт тази автобиография. Ще разкажа за времето през 80-те и 90-те години, за Контрол, за КГБ. Ще бъде една откровена изповед.

Със сигурност са интересни времената, когато се създава "Контрол". Имаше ли цензура тогава?

Цензурата беше драстична, но именно с бунта и нашите песни спечелихме много симпатии и любов от феновете. Беше апокрифно. Всичко се разпростаняваше тайно, от касетка на касетка, не ни пускаха по радиото, да не говорим за телевизията. Не само нас, всички групи. Дори когато записвахме първия албум с "Нова генерация" имаше забрана да запишем конкретна песен. Цензурата обаче, колкото и да беше лошо нещо, толкова и ни помогна. Защото всичко забранено е доста сладко.

Ако трябва да определиш днешния ден с пънк парче, какво заглавие би сложил?

Не искам да е нещо тъжно, което да носи някаква безнадежност. Трябва да има оптимизъм, може би "Революция"...

Революция за какво?

За всичко. За да се оправят нещата трябва, както се казва, "малко да се пролее кръв". Ето пак ще се върна на футбола. Защо не се позволява на любимия ми отбор да построи съвременен стадион в центъра на София, а да стои същата кочина, която е в момента. Държавата трябва да помага или поне да не пречи на инвеститори. Трябва да има бунт, а не да бъдем силни само във фейсбук. Хората трябва да бъдат на улицата, когато нещо не им харесва.

Страхливи хора ли сме?

По-скоро мързеливи и апатични. Днес се ядосваме, утре сме на друга вълна. Държавата ни е направена така - да сме силни в социалните мрежи, но всъщност да сме безгласни букви. Това трябва да спре. Самите поколения след нас са обезверени, защото виждат същото в нас. А дори, когато има протести, нищо не се случва. Тези, срещу които изливаме недоволството си пък се крият и протестираме пред една празна стена. Трябва просто да станем по-смели, да отстояваме и изискваме всичко, от което имаме нужда. И което е справедливо, разбира се. Само така ще си оправим живота.

За финал - какво да очакват феновете на 2 декември в Арена София?

Ще има купон, ще се лее бира и здраво пого!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• Кольо Гилъна