Той е най-скъпо струващият футболист в историята - общо клубовете през годините са платили около 150 милиона британски лири за услугите му.

Той получава повече от 11 млн. английски лири на година. И това след данъците. Името му е регистрирано като търговска марка. Кара няколко “Ферари”-та. И признава, че въобще не му пука какво мислят хората за него.

Запознайте се със Златан Ибрахимович, 31-годишен, шведски национал от босненско-хърватски произход, пише британският в. "Дейли мейл".

В сряда Ибрахимович успя самостоятелно да унижи на терена националния отбор по футбол на Англия. Той вкара всичките четири гола за отбора си при победата на Швеция над Англия с 4:2. Последният му гол - задна ножица от 30 метра, беше описан от английския футболен коментатор Джон Мотсън като най-добрия, който е виждал през живота си.

Ибрахимович не е обикновен футболист, това на всички е ясно. Но той не е и особено обикновен човек по характер също.

Във футбола винаги е имало неошлайфани диаманти, но Ибрахимович определено е рядък случай на скъпоценен камък.

Той кара Марио Балотели от Манчестър Сити - женкар, разбивач на коли, лошо момче като цяло, да изглежа като невинно детенце пред него.

“Когато животът се окаже в застой, имам нужда от малко действие”, споделя шведският национал.

Това "действие" може да бъде всичко - от това да покани приятелите си вкъщи, за да пускат саморъчно приготвени фойерверки, до това да кара някой от личните си автомобили - Ферари, Порше Карера, Волво C30 TS или Audi S8 със скорост, на която биха завидяли и от "Формула 1".

А това определено значи - много бързо. Самият Ибрахимович си признава: “Винаги карам като луд. Карал съм с 325 км/ч, оставяйки полицаите далеч зад мен”.

“Направил съм толкова много щуротии, че чак не смея да мисля за тях”, допълва футболистът.

Всеки пътник в колата му, когото е успял да ужаси, за Ибрахимович е повод за гордост.

Колкото до футбола, шведът твърди, че е една голяма битка. А той определено знае как да се бие, има черен колан по таекуондо. “Трябва да съм ядосан, за да играя добре. Трябва да крещя, да викам”, споделя Златан.

През кариерата му, преминала в много европейски клубове, това се доказва изцяло. Той често се спречква с противници, съдии, мениджъри, треньори, дори със собствените си съотборници.

Особено с треньори. Ибрахимович, който често говори за себе си в трето лице, нарече треньора си в Барселона Пеп Гуардиола "страхливец", който "няма топки". Сбива се със съотборник в Милан толкова сериозно, че по собствените му думи, се наложило да ги разтърват, преди някой от двамата да пострада сериозно.

В последвалия мач за Милан в италианската "Серия А" Ибрахимович удря шамари на няколко от съперниците си.

А това лято реагира доста гневно, след като съотборниците му играха слабо в мач от европейското първенство. След последния съдийски сигнал Ибрахимович отива при жените и гаджетата на съотборниците си, за да си "поприказва" с тях.

Той е човек, който живее целия си живот, отдаден на гнева. И ако някой прочете автобиографичната му книга, озаглавена “Аз съм Златан”, лесно ще разбере защо това е така.

Златан Ибрахимович е имал ужасяващо детство. Той е роден в Малмьо, на шведския южен бряг,  и отрасва в Розенгард, работнически квартал с много имигранти.

Родителите му пристигат в Швеция през 70-те с надеждата за по-добър живот. Развеждат се, преди малкият Златан да навърши 2 годинки. Майка му, Юрка, работи по 14 часа, за да може да отгледа Златан, по-голямата му сестра и няколкото му полубратя и полусестри, един от които наркозависим.

Майка му го възпитава с твърда ръка. Бие го често с дървена лъжица. Веднъж дори чупи лъжицата, удряйки го, а после го кара да купи нова. Или по-точно да открадне.

Златан е бил малолетен престъпник. Хвърлял е тухли върху прозорци на коли. Крадял е от местните магазини. Крадял и колела.

Веднъж откраднал колелото на пощальона заедно с торбата с писма.

Когато започва да тренира футбол, в първия си отбор откраднал колелото на треньора си и всичката екипировка на тима, до която успял да се докопа.

Всичко това привлича вниманието на социалните служби. Семейството е разделено и Златан е изпратен да живее с баща си, който е алкохолик. Всичките си пари бащата харчи за пиене и в къщата никога не е имало достатъчно храна.

В автобиографията си Ибрахимович си спомня колко тежко е да си гладен. До днес той настоява хладилникът му да бъде пълен с храна по всяко време.

Въпреки това Златан има потенциал. Той е умен и толкова добър по математика, че учителят му е убеден, че най-вероятно мами по някакъв начин. Но му липсват търпение и самодисциплина и не обръща много внимание на уроците.

За известно време той ходи на училище само за да обядва безплатно. След това, в средата на тийнейджърските си години, се отказва напълно от образованието си. Единственото нещо, което му остава, е футболът.

Но необузданият му нрав почти слага край на кариерата му, преди тя всъщност да е започнала.

“Имах страшни изблици”, спомня си той. На 13 години удря свой съотборник толкова силно с глава, че го вкарва в болница. Бащата на пострадалото момче събира подписка за изхвърлянето на Ибрахимович от отбора.

Треньорът му обаче отхвърля искането на бащата по същата причина, по която треньори из цяла Европа впоследствие ще толерират агресивното му поведение: той просто е твърде добър играч.

Професионалният му дебют е на 17 години, а до 19 е вече звезда в Швеция.

Само един човек успява да го контролира и успокоява - това е дългогодишната му приятелка Хелена Сегер, красива блондинка, 11 години по-възрастна от Златан. Тя е майка на двете им деца Максимилиан на 6 години и Винсънт на 4.

42-годишната му изгора е бивша детска телевизионна водеща, с икономическо образование, интелигентна жена от средната класа. Сегер е успешен маркетинг специалист със собсвена вила и "Мерцедес", когато двамата се срещат пред обменно бюро в Малмьо.

Едва ли е било любов от пръв поглед. Тя го смята (и с право) за наперен суров хлапак.

Но Ибрахимович, едва навършил 20, а вече звезда на холандския "Аякс", е запленен от това, че Хелена не хлътва по него, както обикновено правели момичетата на неговата възраст.

Тя се опитва да го научи на маниери и приемливо социално поведение.

Той, в замяна, й купува жилище за милиони в Малмьо и й осигурява изпълнен с лукс начин на живот.

Веднъж на въпрос какво й е купил за рождения ден, футболистът отговаря: “Нищо, нали си има Златан.”

Това лято Ибрахимович премина в "Пари Сен Жермен" за сумата от 20 милиона британски лири, с което общо за трансфери на играча в кариерата му клубовете са похарчили 150 милиона лири.

Финансовият министър на Франция определя заплатата му от 11,3 милиона лири (и то след данъците) като нещо "отвратително". “По време, в което всеки по света се чуди как да стяга колана си, тези цифри не са впечатляващи. Те са неприлични”, твърди той.

В отговор футболистът казва: “Не я разбирам тази критика. В крайна сметка колкото повече пари получавам, толкова повече данъци плащам на Франция.”

ПСЖ е начело на френското първенство и е напът да спечели титлата.

Такъв успех обаче няма да е нищо ново за Златан. Между 2001 и 2011 година всеки тим, за който той играе, печели шампионата на страната си.

Никой друг играч в историята на футбола не е успявал да постигне подобно нещо.

Но и малко могат да се похвалят с мрачното минало на Ибрахимович. Както казва самият той: “Можеш да изкараш момчето от гетото, но не можеш да изкараш гетото от момчето.”

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• футбол
• Швеция
• Златан Ибрахимович
• ПСЖ