Основната цел с новия план е превенция и намаляване на натиска върху здравната система. Това заяви пред Нова тв проф. Радка Аргирова.

 В него България условно е разделена на шест клъсера от области, в които ситуацията с коронавируса ще се следи поотделно. Ако се налага, допълнителни мерки ще бъдат въвеждани там, където се налага.

"Подходът е към всички в обществото. Този план се отличава с това, че имаме повече отговорност от страна на областните щабове. Ако имаме в Добрич някаква си ситуация, там трябва да се вземат мерки, които няма да се взимат в Гоце Делчев", обясни проф. Аргирова.

По думите й, с новия план има предвидимост, а хората могат да следят тенденциите и да са подготвени. Тя изрази надежда, че няма да се стига до запълване на интензивните легла до над 80%.

Основният ни проблем е късното идване на пациентите. "Боя се от няколко неща. Не се спазват мерките - маски, дезинфекция, разстояние. Боя се и за възрастните неваксинирани, които са с множество хронични заболявания", отбеляза тя.

Според нея, в момента страната ни се намира в преход и вариантите, които върлуват са на Делта и Омикрон, а смъртните случаи са на пациенти, заразени с Делта.

"Не съм чула досега за починал човек от Омикрон. В момента сме в положение на едновременна циркулация на Делта и Омикрон. Смъртните случаи продължават да са от Делта", допълни вирусологът.

Тя припомни, че вирусът се предава много повече при децата, но те го прекарват по-леко и в повечето случаи не разбират. "Те го пренасят, тук е опасността. Те имат баби, дядовци", каза проф. Аргирова. "В групата на най-малките няма данни, които да ни притесняват".

Проф. Аргирова коментира и сертификатите у нас, които се издават на базата на антитела. Тя обясни, че те трябва да отпаднат и ги нарече "чисто българско наше произведение".

Също така специалистът смята, че и хората с фалшиви сертификати е добре да се имунизират и да им се даде шанс да го направят.

По въпроса с постоянното поставяне на бустерни дози, проф. Радка Аргирова обясни, че в  научната литература се появила идея, че не може да има толкова много бустери.

"Трябва да се смени подхода.  Нека видим колко ще е Омикрон, защото сред вирусолозите има становище, че най-вероятно това ще е последния или поне един от последните възможни варианти. И ако това се окаже така, възможно е срещу последните варианти да се направи ваксина, която да е по-трайна и да дава универсална защита.", обясни тя като не изключи и друг подход - "В зависимост от това в каква част на света какъв вариант е доминиращ, срещу него да се приготви определена ваксина.

Вирусологът призна, че у нас продължава прекаляването с употребата на антибиотици. "Това е постоянна битка с лекарствената резистентност. Ако ни трябва антибиотик за жизненоважно значение, не знаем вече дали го имаме", заяви тя и допълни, че в началото лечението не трябва да се започва с антибиотик. "Когато настъпи бактериална инфекция, вече ще има нужда от него", допълни специалистът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• ваксина
• коронавирус
• проф Радка Аргирова
• противоепидемични мерки
• Омикрон