"Истинският писател сам избира смъртта си. Той се преселва в отвъдното, за да бъде четен само от боговете." Думите на Росен Тахов се отнасят изцяло за първото в историята на родната книжнина издание, което събира цялата истина за нашите писатели самоубийци. „Защо се самоубиват поетите“ на Пенчо Ковачев описва биографиите на българските литературни творци, сложили край на живота си.
Всяка национална литература има своите безсмъртни самоубийци. За Русия това са Сергей Есенин, Владимир Маяковски, Александър Фадеев и Марина Цветаева. В немскоезичната литература сред имената на самоубийците срещаме Ернст Толер и Стефан Цвайг, а във френската: тези на Жерар дьо Нервал, Пол Лафарг и Ромен Гари. На Острова англичаните се гордеят с Вирджиния Улф, а янките в САЩ – с Джек Лондон и Ърнест Хемингуей.
Родната ни литература също не остава по-назад. Тя също, подобно на чуждата, е обитавана от сенки – тези на Пейо Яворов и Никола Ракитин, на Пеньо Пенев и Петя Дубарова... Ала те далеч не са единствените.
„Защо се самоубиват поетите“ на Пенчо Ковачев е първи опит в историята на българската литература да се събере цялата истина за родните писатели самоубийци. Освен имената на Яворов и Дубарева, в родната книжнина има и други автори, които сами са прекъснали нишката на своя живот. И макар че са значими творци на словото, днес те са (полу)забравени. Димитър Бояджиев, Иван Бурин, Тодор Монов, Росен Босев, Людмила Исаева, Христо Банковски и Веселин Андреев са само част от описаните в изданието литературни творци, сложили край на живота си. Авторът Ковачев тръгва по дирята на тези безсмъртни смъртници. На базата на богат фактологичен материал той изгражда същински хроники за отвъдното на нашата литература. Ковачев прониква отвъд зримото, за да разгадае тайната на онези, които посягат към пистолета или отровата.
„Защо се самоубиват поетите“ е книга за истинския писател. За разлика от графомана, който иска да живее вечно и да обира всички лаври, убеден, че е сътворил поредния шедьовър, истинският писател е постоянно измъчван от съмнение. Когато съмнението окончателно превземе перото му, с последната капка мастило той слага точка на творческата си дейност, а понякога (очевидно) и на живота си. В желанието си за прецизен детайл на злочестите биографии Ковачев даже посочва и начините, по които се самоубиват българските литературни творци... В крайна сметка „Защо се самоубиват поетите“ се запечатва в съзнанието на читателите като един мрачен, но паметен пантеон на драматичните съдби и прекършените таланти.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
10
Викенти Арсов
преди 7 годиниНаистина защо? Ами защото някои са им правели врътели докато ги издадат, на други са правели поръчки, на трети - други номера. И без това в България гледат да съсипят всеки, който е по - горе от тях.
9
стих от Л.Русанов
преди 11 годиниНа Петя Дубарова"Ще има... пак звезди и кучета... ще има,виещи към тях...като преди." П. Пенев ... И още има кучета, изплезили езици *** срещу звездите. Връстничко моя, в дните са извезани следи от кръв, следите на убити. Живеем днес, за да са живи мъртвите - ония, с бъдещето взели сбогом. И ние ли, приятелко, накърмените, усетихме, че трябва още многодокато, достигани от кучетазвезди ще тръскат златните си гривии от въжетата изплели люлчици,поетите ще спрат да се убиват.
8
лорелай
преди 11 годиниИмало прекършени и задушени преждевеременно "разцъфнали" таланти... Имало търсили и ненамерили покой, разкъсвани между ад и рай "изгубени" души... Имало самотници по съдба -отхвърлени, неразбрани, разочаровани.... Имало едно време в България поети със сърца, души и крила. А днес имаме просто луди и самоубийци с диагнозата си."И кой ще назове честта, и кой-позора?" Не бойте се, няма кой - поетите спряха и да пишат изстрадани стихове, и да се самоубиват. Споменете с добро, или с книга мъртвите