„Долни истини. Седем години по-късно“ споделя Андрей Кончаловски в едноименната си книга.

Поредицата е „Амаркорд“ на издателство Колибри“.

Става въпрос за продължението от трилогията, над чието завършване продължава да работи руският режисьор.

Книгата е допълнена с подробни коментари, преиздание на познатата книга, чиито първи две части са - "Долни истини“ и "Възвисяваща лъжа“ и излязоха на български в библиотека Амаркорд“ през 2004 г.

"За годините, изминали от първото издание, се промениха доста неща - в страната, в света, в моя живот, у мен, самия като човек. Това е едновременно същата книга, но и в много отношения съвсем различна. И читателите й навярно ще бъдат различни...“, разказва Кончаловски.

Режисьорът е роден в семейство с аристократични духовни традиции. Неговата космополитност по някакъв начин се наследява от таланта на дядо му - прочут пианист, на чичо му - художник. А баща му, Сергей Михалков, е държавен поет и председател на Съюза на съветските писатели.

Първоначално Андрон (както е кръщелното му име) учи музика, после завършва кино при Михаил Ром. Асистент е на Андрей Тарковски в "Иваново детство"(1962), съсценарист в "Андрей Рубльов" (1964).

Филмовия си дебют "Първият учител" (1965) по повестта на Чингиз Айтматов, Кончаловски снима в Централна Азия с непрофесионални актьори, а минимализмът на стила подчертава високите чувства на героите.

"Историята на Ася Клячина" (1966) предизвиква цензорен скандал с новаторския си стил (няколко камери, импровизационен метод в актьорската игра, сходен с този на Олтман) и не вижда екран повече от две десетилетия. Това насочва Кончаловски към по-сигурни теми и той екранизира Тургенев и Чехов в класическите днес "Дворянско гнездо" (1969) и "Вуйчо Ваньо (1970).

Огромна популярност му печелят поетичната мелодрама в стила на Клод Льолуш "Романс за влюбени" (1974) и особено епосът "Сибириада" (1979, Специална награда на журито в Кан), считан за руски отговор на "Двадесети век" на Бертолучи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова