Възможност да си припомним филмите на Еторе Скола ни предоставя София филм Фест. Прожекциите са в кино „Одеон” от 22 до 29 март и в Дома на киното от 30 март до 5 април.

Преди да се захване с правене на кино, италианската легенда завършва право, след което се посвещава на журналистиката. От 1947 до 1952 г. работи в различни хумористични вестници като сатиричния седмичник „Марк Аврелий”. По същото време създава двайсетина сценария, предимно за комедии, в повечето случаи предназначени за актьора Тотò. През 1950 г. започва и радиокариера, пишейки за различни радиопредавания, в това число и за „Ил театрино”, с водещ Алберто Сорди. Работи като сценарист при Дино Ризи, а между 1960 и 1965 г. е асистент на режисьора Антонио Пиетранджели.

Еторе Скола започва самостоятелния си път в режисурата през 1963 г. („Se permettete parliamo di donne”, където Виторио Гасман изпълнява около 10 роли), а с „Ще успеят ли нашите герои да намерят своя приятел, мистериозно изчезнал в Африка?” (1968) привлича вниманието на публиката. Кинематографистът предпочита да се изявява в полето на комедията, но се интересува и от сюжети, които изследват италианското общество както в „Драма от ревност” (1970) или „Най-хубавата вечер в моя живот” (1972).

През 1974, с „Обичахме се толкова много” (Голямата награда на МКФ Москва и „Сезар” за най-добър чуждаезичен филм) Скола се налага като един от най-брилянтните режисьори на своето поколение и в италианското кино изобщо. Този меланхоличен филм събира Виторио Гасман, Нино Манфреди и Стефано Сата Флорес, и разказва историята на трима приятели, които обичат една и съща жена в следвоенна Италия, белязана от кошмара на фашизма.

Италианския творец се завръща към комедията с „Грозни, мръсни, зли” (1976) – социално ангажирана сатира, която разнищва условията на живот в бедняшките предградия на Рим и му носи Награда за режисура в Кан. След това работи с една от най-знаменитите италиански филмови двойки, София Лорен – Марчело Мастрояни, в „Един особен ден” (1977), своеобразна пледоария на хомосексуалността, изпреварила времето си.

Безмълвният филм „Балът” (1983) „прелита” по оригинален начин през историята на Франция от 20-те до 80-те години на ХХ век, чрез музиката белязала тези десетилeтия, и е отличен със „Сезар”-и за най-добър филм и за режисура. Следва комедията „Наивници в Неапол”, пропита с неаполитанския дух и „Семейството”, посветен на три поколения от една фамилия, а през 1988 г. „Сплендор” носталгично оплаква залеза на истинското кино.

В края на ХХ век Скола снима все по-рядко, но творбите му не остават незабелязани. Филмът „Romanzo di un giovane povero” е включен в конкурсната програма на МКФ Венеция’95, а по повод премиерата на „Вечерята” през 1998 г. режисьорът получава награда за цялостно творчество от МКФ в Монреал. След „Gente di Roma” (2003) Еторе Скола не е заставал зад камерата.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова