Джералдин Чаплин, Пиер Ришар и Даниел Брюл получиха покана за Галата на звездите на 16-ия София Филм Фест, съобщиха организаторите. Те, заедно с Джейн Фонда, Клод Риш и Ги Бедо блестят в комедията на Стефан Роблен „А защо да не живеем заедно“, стартирала като проект от София Мийтингс през 2008 г.

Продукцията закри триумфално престижния кинофестивал в Локарно миналата година. Сюжетът разказва историите на петима близки приятели в третата възраст. За всеки от тях остаряването е проблем с различни измерения. Героите замислят да се преместят да живеят заедно в дома на Ани и Жан, защото синът на Клод вече е избрал стая за баща си в старчески дом, дъщерята на Албер е дала кучето му в приют, без да го пита, а никой от главните герои не желае все още да се откаже от своята независимост.

Специалната Гала на звездите на тазгодишния фест е на 16 март в Зала 1 на НДК.

Джералдин Чаплин е една от най-уважаваните актриси в света. Дебютът й в киното е с ролята на танцьорка във филма на баща си „Светлините на рампата” (1952). Появява се за кратко и в последния филм Чаплин – „Графинята от Хон Конг” (1964). Първата й голяма роля е в „Доктор Живаго” (1965) на Дейвид Лийн, където блестящо партнира на Омар Шариф. Тогава идва и първата й номинация за „Златен глобус”. Втората е за ролята във филма на Робърт Олтман „Нешвил” (1975), където актрисата влиза в ролята на бъбрива и повърхностна репортерка от ВВС Opal. Третата е за участието й в автобиграфичния филм „Чаплин” от 1992 г.

В кариерата си Джералдин работи с едни от най-добрите режисьори, сред които и Карлос Саура, който 12 години е нейн съпруг.

Българският зрител познава „Високият рус мъж с черната обувка” - Пиер Ришар, също от филмите „Съдбоносен съдружник”, „Бегълците”, „Без семейство”, „Робинзон Крузо”, „Миа и Мигу”. Ришар излиза на режисьорското поприще през 1970 година с „Разсеяният”. През 1988 пък на фестивала на новото латиноамериканско кино представя документалния си филм „Разкажете ми за Че”, заснет в Куба.

Даниел Брюл е роден през 1978 година в Барселона. Майка му е испанка, а баща му - немец. Веднага след появата му на бял свят, семейството се премества да живее в Кьолн. След излизането на „Сбогом, Ленин!” през 2003 година критиката обяви младия Брюл за една от изгряващите звезди на европейското кино. За образа на Алекс той получи приза за най-добър актьор на Европейските филмови награди, както и наградата на публиката. За участието си във филма „Ева” (2011) Даниел влезе в оспорвана битка за наградата „Гоя” за най-добър актьор, заедно с Антонио Бандерас, Луис Тосар и Хосе Коронадо. Развръзката предстои на 19-ти февруари.

За Стефан Роблен това е втори пълнометражен филм. Той започва да се занимава с кино през 90-те години на ХХ век, като пише сценарии и режисира късометражни филми. По-късно работи в сферата на телевизионната документалистика главно за националната френска програма France 2. Дебютира в игралното кино с „RealMovie”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова