Снимка: Oliver Carroll

На малък хълм над станцията Москворечье в югоизточна Москва има дупка оградена от зелена ограда. Местни активисти са поставили предупредителни знаци за радиация. Те са единствената улика, която разкрива мистерията от другата страна.

Екипирани с гумени ботуши, костюми, противогази и гайгерови броячи, екип от няколко човека инспектира ямата за радиоактивни отпадъци на територията на извадения от експлоатация фабрика за добиване на полиметал. Това е последният им отчаян опит да спрат местните власти от построяването на мост и осемлентова магистрала, които да минават над ямата. Според активистите, строежът може да изрови радиоактивните отпадъци и да замърси въздуха, както и водите на река Москва.

Според доклада на „Грийнпийс“ нивата на радиация в горния слой на почвата, който ще бъде непосредствено засегнат от строежа на магистралата, са 12 пъти над нормата. На 0,5 метра под повърхността те са още по-високи. Тези разкрития напълно противоречат на властите, които са категорични, че пътят няма да минава над замърсени райони.

В гората, засадена от хората, където все още се намират тухлите и стоманобетона на извадената от експлоатация фабрика, радиацията варира между 5 и 15 пъти над нормата.  На 130 метра от мястото, където би трябвало да минава магистралата, нивата са 45 пъти над нормата – по-високи дори и от Забранената зона край Чернобил.

„Строителите казват, че там няма нищо, но ние виждаме със собствените си очи, че нещата са много лоши“, казва Иван Кондратиев, местен организатор, чийто баща живее близо до района на бъдещата магистрала.

„Тези нива на радиация няма да те убият, но те ти показват какво лежи заровено в почвата и какво ще се случи, когато строителите го освободят“, допълва той.

Но според Антон Кулбачевски, ръководител на Московският отдел по околна среда, думите на „Грийнпийс“ са лъжа.  „Колкото и пъти да се сблъскам с тях, рядко техните твърдения са подкрепени с истински доказателства“, твърди той.

Тайната градина край станцията Москворечье са наследство от ранните години на ядреното състезание през 50-те и 60-те. Тогава учените в Русия се опитват да следват думите на Сталин, които гласят „тези 50 или 100 години на изостаналост да се наваксат за 10“. За да постигнат всичко в кратък срок, всички те обръщат гръб на безопасността.

„Леля ми е работила като колектор на проби във фабриката в началото на 50-те. Била е само на 18 когато е почнала и никой не й е казал истината за това, с какво работи. Всичко, което помни, са двете големи и болезнени инжекции всяка година“, разказва Иван Кондратиев.

В продължение на десетилетия истинската цел на фабриката останала тайна. Пълно разкритие на това, какво се е произвеждало наистина там едва ли ще бъде направено някога. Малкото, което се знае е, че там се е извличал уран и торий от руди. Тоновете радиоактивни отпадъци от този процес са били изхвърляни край фабриката.

Но тази фабрика не била единствената, не само в Русия, но и в света, която изхвърляла отпадъците си толкова безразсъдно. Само в бившия Съветски съюз има стотици такива места. Ала това, което прави наследството на тази фабрика притеснително са хилядите хора, които живеят в района.

През 1999 година „Радон“, руската агенция, която се занимава с радиоактивни отпадъци, прави изследване на района. Те разкриват 40 замърсени зони, а властите веднага предприемат действия за да обезопасят зоната. Но въпреки това не успяват. Според бившият шеф на „Радон“ Александър Баринов, премахване на цялата замърсена почва е невъзможно. Вместо това, инженерите засипвали с нова почва всяка година, за да държат замърсяването заровено. Според Шерил Рофър, американски учен и ядрен експерт, строежът на магистралата „не е добра идея“.

„Строителните работи могат да освободят материалите по различен начин. Така стоят нещата с подобни райони – те винаги има с какво да ни изненадат“, казва тя пред The Independent.

Но въпреки натиска от експертите, Москва няма намерение да спре проекта за магистралата.  Според документ от 2013 година ръководството на бившия завод за полиметали е отказало пътят да минава от там. Съгласява се 4 години по-късно, след като получава обаждане от кметството на Москва.

Според общинският съветник Павел Тарасов, властите се опитват да прикрият проблема.

„Те знаят за радиацията, но единственото, което ги интересува, е техният мултимилионен проект. Те не могат да го прокарат легално, затова лъжат“, казва той.  Но властите в Москва отричат да си боравят с измама и са категорични, че продължават да следят района.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase