- Д-р Мирчов, кои са най-честите причини за образуването на камъни в бъбреците?

 

Причините за образуването на камъни в бъбреците са комплексни. Най-общо казано камъните се образуват, когато нещо не достига или е в излишък в състава на урината и също така, когато не приемаме достатъчно вода.

 

Водата е необходима, за да разтвори всички филтрирани от кръвта ни отпадъчни вещества. Понякога придобит или вроден недостиг на някои вещества потиска изкристализирането на бъбречните камъни.

 

Рисковите фактори за образуване на камъни в бъбреците са хиперкалциурията (наличие на много калций в урината), хипероксалурия (голямо количество оксалати в урината), хиперурикозурия (наличие на много пикочна киселина в урината), хипоцитратурия (намалено количество на цитрати в урината), бактериални инфекции в урината, цистинови камъни, недостатъчен прием на вода и малък обем урина (концентрирана урина).

 

 

- Какво сочат Вашите наблюдения – повече мъже или жени страдат от бъбречно-каменна болест и на каква възраст са повечето Ви пациенти с това заболяване?

 

В момента в България около 600 хиляди души страдат от бъбречно-каменна болест /нефролитиаза/, като това представлява около 7-8% от населението на страната. Хората, които се очаква до края на живота си да образуват бъбречни камъни, са над 800 хиляди. България се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест, със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа.

 

Моите наблюдения са, че два пъти по-често боледуват мъжете. Болестта за съжаление засяга не по-малко младите, включително и децата.

 

 

- Какви са познатите методи за диагностика на бъбречно-каменната болест?

 

Най-широко разпространеният и достъпен за всички метод на диагностика е ехографията. Когато чрез нея се диагностицира затруднено оттичане на урина в един от бъбреците, най-често в следствие на придвижил се камък по пикочопровода, е необходима допълнителна образна диагностика. Най-често това са рентгенография на пикочната система, венозна урография - много ценен и информативен за уролога метод, компютърната аксиална томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс.

 

Като допълнителни изследвания, понякога се налага извършване на радиоизотопна нефрография и динамична бъбречна гамакамерна сцинтиграфия. Допълнителни необходими изследвания са и лабораторните: пълна кръвна картина, биохимични кръвни анализи, урина за пълен химичен анализ, седимент и микробиология.

 

 

 

Пълна версия Нагоре