характеризиращо се с нарушаване на мисловните процеси и емоционалното състояние. Типичните симптоми са: звукови халюцинации, параноя и други прояви, които смущават социалния живот и трудовия процес на засегнатите.

Причините за шизофренията до ден днешен не са изяснени. На настоящия етап са установени по-скоро рисковите фактори, но как точно и защо се развива заболяването е въпрос, на който предстои да се намери отговорът.

Ясно е, че шизофренията има силен генетичен компонент – тя е силно родово съсредоточена, което показва, че има ген или гени, които са свързани по някакъв начин с отключването на заболяването. Идентифицирането на тези гени, обаче, е изключително сложно. Първо, наличието на дефект в един или друг ген не води директно до развитието на шизофрения. Ясно е, че има и външни фактори, които допринасят за процеса. Това неимоверно много усложнява идентицицирането на отговорните гени. Освен това, дори и отговорните гени да бъдат идентифицирани е много трудно значението им да бъде категорично потвърдено, тъй като те най-вероятно кодират рецептори или други функционални структури на главния мозък. Дори и действително да има структурен дефект или аномалии, те не могат да бъдат открити и изучени, тъй като са разположени в главния мозък. Те стават достъпни за изучаване единствено посмъртно. Post mortem изследвания на мозъчна тъкан от шизофреници са показали, че в редица мозъчни центрове има аномално високо съсредоточаване на допаминови рецептори. Това е в унисон с терапевтичния опит, където антагонистите на допаминовите рецептори са основния клас лекарства, използвани за лечението на шизофрения.

Въпреки трудностите, изследванията по отношение на наследствените фактори продължават усилено, защото те имат водещо значение.

Още по темата можете да прочетете в Puls.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• шизофрения
• гени
• психични зааболявания