Външните хемороиди най-често са напълно безболезнени и безсимптомни, ако не са тромбозирали. Настъпването на тромбоза предизвиква зачервяване и болка, които, обаче, преминават до няколко дни. Подуването, когато е налице такова, преминава след по-дълго време – до няколко седмици. След зарастване на мястото на хемороида върху кожата може да се наблюдава малко доброкачествено образувание. Когато хемороидът е голям, той предизвиква дразнене и сърбеж.

 

Вътрешните хемороиди по-често са малки, подути вени в стената на аналния канал. Когато са малки те протичат с безболезнено кървене след изхождане. Ако обаче са големи, могат да причинят сериозен дискомфорт, особено след некроза. Кръвта се наблюдава върху тоалетната хартия и фецеса, а не в него. Отделяне на слуз се наблюдава, когато хемороидът се подава извън ануса. Вътрешните хемороиди също стават болезнени след тромбозиране или некротизиране.

 

В зависимост от степента на спадане на вътрешните хемороиди от нормалното им положение, те се разделят на четири стадия. В първия стадий не се наблюдава пролапс, т.е. изместване на хемороида. Налице е само подуване на венозните съдове и евентуално сърбеж, при което състоянието може да бъде сбъркано с анална фисура. Във втория етап започва кървене и спадане на хемороидите, което обаче настъпват най-вече след изхождане и е обратимо. На този етап увеличаването на приема на фибри е добро решение.

 

Пълна версия Нагоре