Карл Джераси, българо-американски химик, роден във Виена, е признат като откривател на „хапчето“. Джераси учи до 14-годишна възраст във Виена, като прекарва летата в България при баща си Самуил Джераси, лекар от София. След Аншлуса (присъединяването на Австрия към нацистка Германия) Джераси пристига в България, откъдето след няколко години отпътува за САЩ. Там получава докторат по химия.

 

През 1951 г. Джераси за пръв път синтезира норетистерон – прогестеронов аналог, положил основите на пероралната контрацепция. От тогава насам тя преминава бурно развитие, като са направени множество важни открития и подобрения.

 

Пероралните контрацептиви се разделят на монофазни, бифазни и трифазни, в зависимост от състава и съотношението на активните съставки. И при трите, механизмът на действие включва потискане на овулацията и сгъстяване на цервикалната слуз, атрофия на ендометриума (маточната лигавица) и понижаване на мотилитета на фалопиевите тръби, което допълнително затруднява придвижването на сперматозоидите и вгнездяването на оплодената яйцеклетка в лигавицата на матката.

 

Монофазните съдържат фиксирани дози естрогени и прогестини – най-често етинилестрадиол и левоноргестрел. Монофазните контрацептиви притежават повече и по-чести нежелани реакции в сравнение с бифазните и трифазните. Нискодозовите хормонални контрацептиви са предпочитани при млади жени, поради по-слабо изразените нежелани реакции, свързани с естрогенната съставка.

 

При бифазните контрацептиви през първите дни се приема естрогенната съставка, след което към нея се добавя прогестин (обикновено левоноргестрел).