Най-често възрастта, в която родителите дават лични мобилни телефони на децата си, е около 8 години, но дали тя е най-подходящата.

 

Една от главните причини да се забави възрастта, в която детето може да има собствен GSM, е вредното излъчване от мобилното устройство.

 

Проучванията относно действието на радиацията от телефоните са доста противоречиви и често биват подлагани на съмнения и дискусии от страна на специалисти и потребители.

 

Скорошно проучване установи, че радиочестотното отлагане в мозъка при децата е два пъти по-високо от това при възрастните и 10 пъти по-високо в костния мозък. Тези данни са наистина плашещи, обясняват специалисти.

 

Te са на мнението, че повечето деца не се нуждаят от мобилни телефони, голяма част от тях ги използват за игри и разговори с приятели, които могат да проведат директно.

 

Мобилните телефони могат да са от полза за децата с диагностицирани заболявания, астма или алергии, на които може да се наложи постоянен контакт с родителя, допълват те.

 

Достъпът на детето до мобилни телефони трябва да се ограничи колкото се може за по-дълъг период или ако това е невъзможно поради епохата, в която живеем, то поне да се намали продължителността на разговорите и сведе честотата на близост на телефона до главата до минимум. Препоръчва се предимно изпращането на текстови съобщения.

 

Телефонът да се държи на разстояние, докато детето спи, с цел да не се наруши качеството на сън и да се намали рискът от състояния като тревожност и депресия.

 

Преди навършване на 14-15-годишна възраст децата все още не са толкова отговорни и не могат да осъзнаят опасността и рисковете от притежаването на мобилен телефон, допълват експерти.